Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Погледът му се премести на Гари и той изръмжа отново.
— Ами ти? Ти кой си?
С пресъхнало гърло Гари се прокашля, неспособен да продума.
— С дъртата англичанка ли си?
— Аз… аз…
— Тоя си е изгубил езика или дъртата му го е отрязала! — провикна се Дънкан Маккалъм, обръщайки се към бармана. — Не вярвайте на жените, дори когато остареят, защото ще ви отрежат я езика, я друго нещо!
Той се изкикоти и протегна халбата към Гари.
— Ще пийнем ли, моето момче, или ще стоиш тук като истукан?
Гари пристъпи и мисис Хауъл прошепна:
— Дънкан, представям ти сина ти Гари… спомняш ли си, че имаш син?
— Спомням си и още как, дъртачке! Припомни ми го онази вечер, когато така се бях натряскал, че не можех да се прибера сам у дома.
Той се взря в Гари с присвити очи, две цепки, тесни като бойниците на замъка му. Отново се обърна към младежа зад бара:
— Защото аз имам син, Юън! Плът от плътта ми! Какво ще кажеш на това, а?
— Ще кажа, че е много добре, Дънкан.
— Един Маккалъм… Ами ти, ти как се казваш, синко?
— Гари…
— Гари кой?
— Гари Уорд, но…
— Значи, не си мой син. Маккалъм не си сменят името като жените след сватбата. Те остават Маккалъм до живот! Уорд, Уорд, според мен това е английско име… Спомням си една англичанка, която твърдеше, че съм я бил забременил, едно момиче, дето много-много не придиряше с кого ляга, това майка ти ли е?
Гари се вцепени, онемял.
— Той е твой син — повтори мисис Хауъл тихо и настоятелно.
— След като се казва Гари Уорд, нямам какво да си кажа с него!
— Но ти не го припозна, когато се роди! Как искаш да се казва тогава?
— Маккалъм! Като мен! Какви ми ги дрънка тая?
И той се обърна към мъжете в кръчмата, вперили очи във футболния мач по телевизора с халба бира пред себе си.
— Хей, момчета! Имал съм бил син… Обзалагам се, че не е единствен! Семето на Маккалъм е надувало много кореми! Жените бяха много доволни да разтварят крака.
Гари пламна от смущение и му се прииска да се махне оттук. Виждайки объркването му, мисис Хауъл дръпна мъжа за ръкава.
— Ти имаш син, Дънкан Маккалъм, и той стои пред теб… Престани да се правиш на пияница и поговори с него!
— Затваряй си устата, дъртачке! Аз решавам. Един Маккалъм никога не позволява на жените да решават вместо него.
И той отново се обърна към присъстващите.
— Дънкан Маккалъм, млъквай — тросна се мисис Хауъл. — Фукаш се по кръчмите, ръмжиш високомерно, но се държиш като слаба жена, когато става въпрос да се опълчиш на болестта! Ти си един страхливец и самохвалко, нищо повече! Ти умираш, затова престани с тази комедия!
Той се сви, приведе се още по-ниско над бирата си, изгледа я злобно и повече не отвори уста.
— Господине — тихо каза Гари, пристъпвайки към него. — Нека да седнем и да поприказваме.
Той се изсмя високо.
— Да седна на една маса с теб, Гари Уорд! През живота си не съм пил с англичанин! Запомни го и си махни ръката от мен или ще ти фрасна един по муцуната! Искаш ли да ти разкажа как се сражавах с един руснак из московските улици?
Ръката на Гари увисна във въздуха и той погледна умолително мисис Хауъл.
— Виждаш ли този белег?
И той се наклони към тях, парадирайки с порязаното си лице като уличен артист, приканващ публиката с изтърканите си до втръсване реплики.
— Само дето него го разполових! От горе до долу! Накълцах го на парчета! Той се измъкна с подвита опашка, дарявайки ми този прекрасен спомен…
— Ти си едно глупаво магаре, Дънкан Маккалъм. Не заслужаваш сина си… Хайде, Гари, тръгваме си.
Тя го хвана за ръка и двамата излязоха от кръчмата с разтуптени сърца, но наглед спокойни и изпълнени с достойнство.
След като излязоха на улицата, се подпряха на стената на кръчмата. Мисис Хауъл запали цигара. Пушеше, присвила очи, и изтърсваше пепелта в шепата си. Държеше цигарата изправена, за да гори бавно, и не спираше да повтаря, съжалявам, съжалявам, съжалявам, не трябваше да те карам да идваш, не беше добра идея…
Гари беше поразен. Не откъсваше очи от огънчето на цигарата и от белезникавите кръгчета, които се издигаха и се размиваха във въздуха. Схватката премина мълниеносно, вече не си спомняше думите на баща си, чувстваше единствено как бялата тъга отново се загнездва в душата му.