Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Готов ли сте, ваша светлост?
— Готов съм, вече съм готов — казва малкият принц смело.
Подавам му ръка, но той не я поема. Вместо това тръгва пред мен и застава пред вратата, като ме чака да му я отворя. В друг момент това би ме развеселило. Не и днес.
— О, хайде! — казвам нетърпеливо, отварям вратата и припряно го избутвам през нея.
В голямата зала забързано изнасят ковчежетата с накити и сандъците с дрехите на кралицата през вратата към конюшните. Кралицата е отвън, стражите ѝ възсядат конете си. Тя спуска качулката върху главата си и кимва на сина си, когато той излиза с мен.
— Качвай се на коня си, трябва да побързаме — казва тя. — Лошите лордове на Йорк са победили и може би са пленили баща ти. Трябва да те отведем на безопасно място. Ти си единствената ни надежда.
— Знам — казва той сериозно и се покачва на стъпалото, докато му довеждат коня.
На мен кралицата казва:
— Жакета, ще изпратя да те доведат веднага щом съм в безопасност.
Главата ми се замайва от бързината на този обрат:
— Къде отивате?
— Като начало — при Джаспър Тюдор в Уелс. Ако можем да нахлуем оттам, ще го сторим, ако не, това ще стане от Франция или от Шотландия. Ще извоювам обратно наследството на сина си, това е само временно препятствие.
Тя се навежда от седлото си, аз я целувам и приглаждам косата ѝ под качулката.
— Късмет, и Бог да е с вас — казвам. Примигвам в опит да прогоня сълзите от очите си, но ми е почти непоносимо да я гледам как бяга, с багажа, стражата си и малкия си син, от страната, в която я доведох с такива надежди. — Късмет.
Заставам във вътрешния двор, докато малкият керван излиза на пътя и после потегля в равномерен лек галоп на запад. Тя ще бъде в безопасност, ако успее да стигне при Джаспър Тюдор; той е предан и се сражава за земите си в Уелс още откакто тя му ги даде. Но ако я заловят по пътя? Потръпвам. Ако я заловят по пътя, тогава с нея и с рода Ланкастър е свършено.
Тръгвам към конюшнята. Конярите отнасят всичко, което могат да вземат, оплячкосването на кралските вещи започва. Викам един от хората си и му заръчвам да опакова всичко, което е мое, и да го пази. Тръгваме веднага. Ще отидем у дома в Графтън, и ми остава единствено да се надявам Ричард и Антъни да дойдат там.
Графтън, Нортхамптъншър
Лятото на 1460 г.
Ездата до Графтън е изнурителна — дълго пътуване от близо сто мили, през околност, предана на нашественика Уорик. При всяко спиране, обзети от паника, обменяме новини: какво знаем? Какво сме видели? И постоянния въпрос — дали кралицата не идва насам начело на армията си? Нареждам на хората си да съобщават, че съм вдовица, потеглила с малко придружители на поклонение, една нощ отсядаме в абатство, на втората — в църковен приют, а на третата си лягаме в един обор, като винаги избягваме хановете. Дори при това положение слуховете, които се носят из страната, стигат до мен всяка вечер. Говори се, че кралят е отведен в Лондон и че Йоркският херцог Ричард е слязъл на суша от Ирландия, и че напредва тържествено, като крал, към столицата. Някои казват, че когато стигне там, той отново ще стане протектор и регент, други твърдят, че ще ръководи краля задкулисно; кралят ще бъде неговата послушна кукла. Не казвам нищо. Питам се дали кралицата е стигнала благополучно до Уелс, и се чудя дали някога ще видя отново съпруга или сина си.
Отнема ни четири дни да стигнем у дома, и когато се отправяме по познатия път към къщата, чувствам как сърцето ми ликува. Поне ще видя децата си и ще остана на спокойно и тихо място тук с тях, докато големите промени в страната настъпват без мен. Тук мога поне да намеря убежище. Докато се приближаваме, чувам как някой започва да бие камбаната в двора на конюшнята, за да предупреди слугите за пристигането на въоръжен отряд, за нашето пристигане, а портата се отваря и всички стражи се изсипват от къщата. Начело — не бих могла да го сбъркам, бих го познала навсякъде — е съпругът ми Ричард.
Той ме вижда в същия миг и изтрополява надолу по стъпалата пред къщата, толкова бързо, че кобилата ми се подплашва и едва успявам да я удържа неподвижно, докато той ме смъква от седлото и ме притегля в прегръдките си. Обсипва с целувки лицето ми, а аз се вкопчвам в него.
— Ти си жив! — възкликвам. — Жив си!
— Пуснаха ни да си вървим веднага щом техните войски слязоха на сушата в Англия — казва той. — Дори не взеха откуп. Просто ни освободиха от крепостта в Кале и само трябваше да намеря кораб, който да ни доведе у дома. Закара ни в Гринич.
— Значи Антъни е с теб?
— Разбира се. Здрав и читав.
Извъртам се в прегръдките му да видя сина си, който ми се усмихва от вратата. Ричард ме пуска и аз се затичвам към Антъни, а той коленичи за благословията ми. Да почувствам топлината на главата му под дланта си, е все едно да знам, че се е върнала най-голямата радост в живота ми. Обръщам се отново към съпруга си и пак обвивам ръце около него.