Огнената кралица

— Да не си била номер Едно в конюшнята му? — беше попитала тя, докато робинята стоеше съборена на колене пред нея, с арисайски меч зад тила, готов да ѝ отсече главата. — Сигурно те е шибал много сладко, за да породи у теб такава лоялност.

Момичето плачеше, със силни конвулсивни хлипове, но все пак намери глас да отвърне.

— Той… не ме е докоснал.

— Тогава защо?

— Той… ме отгледа… научи ме да чета… даде ми име.

— Наистина ли? Какво е то?

— Л-лиеза.

— Да дадеш име на роб само по себе си е углавно престъпление, а бившият ти собственик носеше вина и за много други неща. — Тя маха на арисая да се отдръпне и дава знак на момичето да отнесе закуската. — Донеси ми друга овесена каша, Лиеза. А после можеш да ми прочетеш сутрешната кореспонденция.

В момента Лиеза стои до нея, готова да ѝ налее вино. Лицето ѝ е бледо, но съумява да не трепери. Всяка сутрин от неуспешното си покушение насам тя ѝ носи закуската и ѝ чете държавната кореспонденция, докато императрицата яде. След това сяда и пише под нейна диктовка списък с имена за екзекуция. Краснописът ѝ е майсторски.

„Не знам защо я пощадих — отвръща тя, долавяйки объркването, примесено с неговото отвращение. — Мисля, че ми напомня за някого, но не се сещам точно за кого. Може би ще я убия утре. Ще я дам на зрелищата, зъбите на кинжалите винаги са гладни.“

Днес обаче няма назъбени кинжали. Днес е Битката за меча. Тя си спомня как баща ѝ веднъж ѝ е разправял за произхода на това най-популярно събитие във всяко зрелище. В отколешни времена един от най-просветените богове, или пък един от най-просветените му жреци, обявил, че не бива да има повече войни между племената, които му се кланят. Вместо това всяка година те трябва да пращат най-добрите си воини да се състезават в Битката за меча, в която да бъдат разрешени всички спорове. През последвалите векове правилата са станали по-изтънчени, но същността на състезанието си остава неизменна: в центъра на арената се забива един меч и двата противникови отбора застават в противоположните ѝ краища, на равно разстояние от него. По даден сигнал се втурват към меча и когато някой хване дръжката, битката започва. Победител е отборът, в който повече хора стоят на крака, след като пясъчният часовник отмери десет минути. Логиката диктува, че отборът, който вземе меча, ще има предимство, но добрите играчи все пак са способни да обърнат шансовете, като обикновено жертват някой не толкова умел член на отбора, за да вземат меча от противника си.