Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Какво е това проклятие? – сбърчи вежди Лизандра.
Манон се загледа в железните си нокти за толкова дълго, че Елин не очакваше да отговори. Едион хвърли мяха с вино в скута й и тя отпи повторно, когато Манон най-сетне отвърна:
– Рианон Крочан удържала обсадата на трите матрони на Железни зъби цели три дни. Сестрите й били избити край нея, децата й – заклани, а принц-консортът – нанизан на кол във военния им лагер. Последната крочанска кралица, последната надежда на хилядолетната им династия... Тя не се предала лесно. Чак когато паднала призори на четвъртия ден, градът бил загубен. И докато лежала в калта на бойното поле, докато вещиците от Железни зъби рушали крепостните стени край нея и изтребвали народа й... тя ни проклела. Проклела трите матрони, а чрез тях и целия ни клан. Проклела и самата Баба Жълтонога, която нанесла смъртния удар на Рианон.
Никой от тях не помръдна, не продума. До един бяха притаили дъх.
– Със сетния си дъх Рианон се заклела, че може да спечелим войната, но не и земите й, че заради престъплението си ще наследим територията само за да я гледаме как вехне и линее. Че уивърните ни ще се спаружат и измрат; дъщерите ни ще се раждат мъртви, отровени от реките. Рибите ще гният в езерата, преди да ги уловим. Зайците и сърните ще се крият високо в планината. И някога тучното Вещерско кралство ще се превърне в пустош. Вещиците от Железни зъби й се изсмели, опиянени от крочанска кръв. Докато не дошла първата им мъртвородена потомка. А след нея и още една, и още една. Докато добитъкът не започнал да мре по полетата, а нивите не посърнали за една нощ. До края на месеца не останала никаква храна. До втория трите клана на Железни зъби вече се обръщали един срещу друг и се разпадали. Затова матроните ни обрекли на изгнание. Разделили клановете и ни принудили да заживеем поотделно отвъд планината. На всеки няколко десетилетия изпращат групи вещици, които да опитват да съживят земите, да проверяват дали проклятието още ги държи. Но никоя от тях не се е завръщала. Скитници сме от петстотин години насам. А раната се отвори още повече, когато човеците си присвоиха земята ни. И тя им откликна с плодовитост.
– Но възнамерявате да се върнете там? – попита Дориан.
Златните й очи просветнаха като нещо от друг свят.
– Рианон Крочан казала, че има само един-единствен начин да сложим край на проклятието. – Манон преглътна и изрецитира със студен, свит глас: – Кръв при кръв и душа при душа, заедно каквото сторено е, само заедно ще заличите. Бъдете мост, бъдете светлина. Когато желязото топи се и по кървави поля поникне цвят, земята нека види как завръщате се у дома. – Манон се заигра с края на плитката си, с парчето от червената пелерина, което беше овързала около него. – Всяка вещица от Железни зъби по света е опитвала да разтълкува проклятието. От цели пет века ни мъчи.
– А твоите родители... бракосъчетали са ги, за да прекъснат проклятието? – намеси се внимателно Елин.
Вещицата кимна рязко.
– Не бях подозирала, че кръвната линия на Рианон е оцеляла.
И сега течеше в сините вени на Манон.
– Елена е живяла цяло хилядолетие преди вещерските войни – замисли се на глас Дориан. – Имало ли е Окото нещо общо с тях?
Манон не отговори. Само протегна крак да изтрие символа, който бе изрисувала в калта.
Елин пресуши последното вино и прибра амулета в джоба си.
– Е, вече разбираш – обърна се тя към Дориан – защо ми е малко трудно да се занимавам с Елена.
***
Островът беше достатъчно просторен, че да проведат разговор, без да ги подслушва някой.
Роуан предполагаше, че точно това искат воините от някогашния му кадър, като го намериха на пост на върха на потъналото в пълзящи растения, рушащо се спираловидно стълбище с изглед към целия остров и всичко около него. Той се облегна на един запазен участък от извитата стена и попита само:
– Какво?
– Трябва да отведеш Елин на хиляда километра оттук – отвърна Гавриел. – Още тази вечер.
Една вълна от магията му и безпогрешните му инстинкти му подсказа, че няма опасности в близост до тях, успокоявайки убийствения гняв, в който се беше потопил при мисълта.
Фенрис добави:
– Каквото и да ни чака утре, чакало ни е дълго време, Роуан.
– А вие откъде знаете?
Карамелените очи на Гавриел светеха с животинска яркост в мрака.
– Животът на твоята възлюбена и този на вещицата са свързани. Насам ги водят сили, неразбираеми дори за нас.
– Замисли се – настоя Фенрис. – Две жени, чиито пътища се пресякоха по необикновен начин тази вечер. Две кралици, които могат да управляват двете половини на континента, две страни на една монета. Във вените и на двете тече смесена кръв. Манон, потомка на Железни зъби и крочанка. Елин...