Империя на бури

В сърцето на тази мъртва, окаяна пустош обаче се криеше Ключалката на Мала.

Докато слънцето пълзеше към хоризонта, Роуан разучаваше пътя пред тях в облика си на ястреб, а Лизандра оглеждаше водите между малките могилки под формата на слузеста, люспеста блатна твар. Когато Елин я зърна за пръв път, направи гримаса, а хамелеонката й отвърна с възмутен съсък с раздвоения си език, преди да цопне във водата.

Докато изкачваше една от могилките, обрасла в трънливи храсталаци и коронована с две паднали колони, Елин отново сбърчи лице в недоволна физиономия. За пореден път попадаха на лабиринт, създаден да драска, боде и раздира.

Затова тя изпрати огнена вълна по склона, превръщайки всичко в пепел, която бързо се накваси и стана сивкава тиня, полепваща по ботушите й.

Фенрис се засмя, докато слизаха заедно през нея.

– Е, да кажем, че така ще ни е по-лесно.

Той й подаде ръка, за да я преведе през водата, и една част от нея се дръпна при мисълта да я съпровождат така, но... едва ли щеше да й хареса особено, ако пропаднеше в някоя дънна яма. Все пак беше съвсем наясно какво имаше дълбоко под тях. Хич не й се плуваше сред гнилите останки на хора.

Фенрис стисна здраво ръката й и загазиха през стигащата до гърдите вода. Щом се озоваха до следващото островче, той първо издигна нея до брега и тогава се качи. Със сигурност щеше да му е много по-лесно да прескача от суша на суша във вълчи облик; на Гавриел също. Елин просто не разбираше защо стоят в обичайния си вид.

Поизсуши се доколкото можа с магията си, а после използва снопче от нея да изсуши и дрехите на двамата воини.

Безобиден, незначителен разход на сила. Макар и употребата й в продължение на три дни по горящите брегове на Ейлве да я беше изцедила. Не огъня й, а нея самата. Физически. Умствено. Все още имаше чувството, че може да проспи цяла седмица. Но магията шепнеше. Непрестанно, безпощадно. Колкото и да беше уморена... силата й искаше още. Сушенето на дрехите им между вировете с блатна вода поне я укротяваше. Засега.

Лизандра показа противната си глава от един къпинак и Елин ахна, отстъпвайки стреснато назад. Хамелеонката се ухили, разкривайки два много, много остри зъба. Фенрис се засмя тихо, докато я гледаше как пълзи на няколко крачки от тях.

– Значи, можеш да променяш кожата и костите си, но дамгата си остава?

Лизандра спря на няколко сантиметра от водата. На островчето пред тях Едион се понапрегна, въпреки че продължи по пътя си. Чудесно. Поне Елин не беше единствената, готова да изтръгне гръкляна на всеки, дръзнал да се подиграе с Лизандра. Приятелката й обаче засия и започна да се уголемява, докато не придоби човекоподобна форма – елфическа.

Докато пред очите на Фенрис не застана самият той, макар и по-дребен, колкото да влезе в женски дрехи. Гавриел, който тъкмо се качваше на тяхната могилка, позалитна смаяно, като я съзря.

Лизандра провлачи с глас, който бе почти същият като този на Фенрис.