Империя на бури

– Усещам го... магията ми го усеща.

– Кажи ми, че не е под пет метра вода.

Той поклати отривисто глава.

– Беше твърде рисковано да го доближавам повече, но ми напомня на храма на Грехоядеца.

– Явно е чудесно, приветливо и уютно местенце – коментира Елин.

Едион се засмя под носа си, отправил очи към хоризонта. Дориан и Манон тъкмо се изкачваха мокри до кости на брега под тях и вещицата обходи с поглед морето от острови напред. Дори нещо да беше привлякло вниманието й, не каза и дума.

Роуан огледа могилата, върху която стояха: висока, защитена от полусрутена каменна стена от едната си страна и трънливи храсталаци от другата.

– Тази вечер ще лагеруваме тук. Има достатъчно прикритие.

Елин едва не си отдъхна от облекчение. Лизандра благодари тихо на боговете.

За няколко минути с физически и магически труд успяха да разчистят една част от островчето, колкото да се настанят между гигантските каменни блокове, и Едион се зае с готвенето: очертаваше се окаяна вечеря с твърд хляб и блатните същества, които Гавриел и Роуан бяха уловили, решавайки, че стават за ядене. Елин не остана да гледа братовчед си, понеже предпочиташе да не знае какво предстои да пъхне в устата си.

Като че и другите нямаха особено желание да следят приготовленията, а когато Едион приключи, макар и изненадващо добре да беше комбинирал скромните им запаси от подправки, някои части от месото бяха... жилави. Слузести. Лизандра видимо се мъчеше да не повърне, колкото и любезно да го прикриваше.

Настъпи нощта и цяло море от звезди заблещука в небето. Елин не си спомняше кога за последно беше попадала толкова далеч от всякаква цивилизация – вероятно по време на океанското пътуване към и от Вендлин.

Едион, който седеше до нея, й подаде олекналия мях с вино. Тя глътна от него, благодарна, че киселата струя отми вкуса на месото.

– Да не си ми казал какво ядохме – измърмори му Елин, гледайки как останалите довършват мълчаливо храната си. Лизандра изрази смръщено съгласието си.

Едион се ухили леко злокобно и също плъзна поглед около спътниците им. На няколко стъпки от тях, почти скрита в сенките, Манон следеше всичко. Ала погледът на Едион се задържа върху Дориан и Елин се приготви за предстоящото.

Усмивката на братовчед й обаче поомекна.

– Още се храни като изискана дама.

Дориан вдигна рязко глава, а Елин едва сдържа смеха си при спомена, който я връхлетя. Преди десет години двамата бяха седнали заедно на маса и тя беше споделила с принц Хавилиард какво смята за обноските му на хранене. Дориан примигна, несъмнено споходен от същия спомен, а очите на останалите запрескачаха неразбиращо помежду им.

Кралят кимна великодушно.

– Ще го приема за комплимент.

И наистина, ръцете му бяха сравнително чисти, а вече сухите му дрехи – безупречни.

Нейните ръце пък... Елин бръкна в джоба си за кърпичка. И тя беше не по-чиста от нея самата, но я предпочиташе пред панталона си. Извади от нея Окото на Елена, остави го на коляното си и избърса с парчето коприна мазнината и подправките от пръстите си, преди да го предложи на Лизандра. Докато хамелеонката чистеше ръцете си, тя докосна небрежно огънатия метал на Окото и синият камък в сърцето му замъждука като кобалтов пламък.