Империя на бури

Елин й стрелна укорителен поглед. Хамелеонката се ухили насреща й.

Но Елин върна очи към Роуан и ги впи в неговите.

Колко удобно, че щитът ти изчезна тъкмо когато оная твар е долазила. Отлична възможност за урок по владеене на магия. Ами ако нещо се беше объркало?

Очите на Роуан просветнаха.

Защо според теб дупката се отвори точно до вещицата?

Елин преглътна възмутения си смях. Манон Черноклюна обаче оглеждаше краля, все още вкопчила ръка в меча си. Елин не си направи труда да се преструва, че не ги наблюдава, когато вещицата извърна златист поглед към нея. Към Окото на Елена върху коляното й.

Горната й устна се отдръпна от зъбите й.

– Откъде го взе?

Косъмчетата по ръцете на Елин настръхнаха.

– Окото на Елена ли? Подарък ми е.

Вещицата отново надникна към Дориан, сякаш за да се спаси от онова чудовище... О, значи, Роуан не беше свалил щита си само заради урок по магия. Този път Елин не посмя да го погледне. Манон заби пръсти в калната земя и зачерта нещо.

Голям кръг – и още два застъпващи се кръга, единият в окръжността на другия.

– Това е Триликата богиня – обясни Манон с тих глас. – Наричаме това... – Тя нарисува груба линия във вътрешния кръг, в пространството с форма на око при застъпването на двата. – Окото на Богинята. Но не Елена. – Отново очерта външния кръг. – Старицата. – Нарече го тя. После повтори контурите и на вътрешния горен кръг. – Майката. – Накрая уплътни и долния. – Девицата. – Тя прободе с пръст окото в него. – И сърцето на Мрака в лоното й.

Елин поклати глава. Останалите дори не мигнаха.

Манон продължи:

– Това е символ на Железни зъби. Пророците на Синьокръвните го татуират върху сърцата си. А когато живеехме в Пустошта, онези, които печелеха слава в битка, получаваха такива татуировки. Като знак, че са благословени от Богинята.

На Елин й хрумна да хвърли проклетия амулет в блатото, но вместо това каза:

– Когато за пръв път видях Баба Жълтонога... амулетът натежа и се затопли от близостта й. Реших, че е предупреждение. Но явно я е разпознал.

Манон плъзна поглед по огърлицата от белези около врата на Елин.

– Имал е такава мощ дори докато магията е под запор?

– Знам, че някои предмети са били... изключение. – Гласът на Елин се напрегна. – Баба Жълтонога познаваше цялата история на Ключовете и Портите на Уирда. Тя ми разказа за тях. И от вашата история ли са част?

– Не. Не по същия начин – отговори Манон. – Но Баба Жълтонога беше от Древните; имаше познания, вече загубени за нас. Съвсем сама срути стените на крочанския град.

– Според легендите битката е била... катастрофална – отбеляза Дориан.

В очите на Манон пробягаха сенки.

– Доколкото знам, бойното поле още е безплодно. Нито стръкче трева не виреело там. Разправят, че било заради проклятието на Рианон Крочан. Или заради кръвта, която се е пропивала в почвата му през последните три седмици от войната.