Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Локи се хвърли диво към двамата си противници с единственото намерение да ги накара да отстъпят назад. После се завъртя на пети и скочи, като вложи в скока цялата си сила. Вряза се с глава в увисналото буре, вкопчи се в мрежата и зарита с крака като човек, който ходи по вода. Изкатери се отгоре на бурето и то се люшна като махало.
Оттам за кратко му се откри приличен изглед към ставащото. Все повече Орхидеи се втурваха в боя откъм левия борд на кораба, а Делмастро и Джийн изтласкваха основната част от Избавителите назад към стълбите на квартердека. Страната, откъм която беше Локи, представляваше вихрушка от преплетени един в друг противници — зелени тюрбани и голи глави над всевъзможни оръжия.
Изведнъж джеремитът с копието го нападна и острието от закалена стомана се заби в дървото на педя от крака му. Локи замахна със сабята и осъзна, че увисналото му във въздуха убежище е далеч по-несигурно, отколкото се надяваше. Отдолу се носеха крясъци — Избавителите в трюма го бяха забелязали и възнамеряваха да действат.
От него зависеше да ги изпревари с някое безумие.
Той скочи нагоре, вкопчен в едното от въжетата, на които бурето висеше от макарата, и избягна второ нападение с копието. Нямаше смисъл да се опитва да реже всички въжета спускащи се надолу към такелажа. Това можеше да отнеме минути. Опита се да си спомни типовете въжета и скрипци, които Калдрис му беше набил в главата. Очите му се стрелнаха по обтегнатото между макарата и захващащата скоба в единия край на товарния люк въже. Да — това въже минаваше над палубата и потъваше под биещата се тълпа. Щеше да стигне до кабестана и ако го прережеха…
Скърцайки със зъби, той замахна и го удари със силната част на острието и усети как то се вряза в конопа. Една брадва изсвистя покрай рамото му на разстояние колкото малкия му пръст. Той удари по въжето пак и пак, влагайки в удара всичката си сила. На четвъртия удар то изпука, разнищи се и се скъса на две под тежестта на бурето. Локи, яхнал бурето и стиснал здраво очи, падна долу в трюма. Някой изкрещя и му спести усилието сам да крещи.
Бурето се удари в пода с гръм и трясък и инерцията бутна Локи върху него. Брадичката му се вряза в дъските, той отхвърча настрани и тупна на палубата недостойно, като чувал. Топла течност със силен мирис го обля — бира. Бурето се изливаше.
Локи се изправи със стон на крака. Един от Избавителите не беше сколасал да се измести навреме и се подаваше изпод бурето. Ясно си личеше, че е мъртъв. Другите двама, съборени на земята, замаяно търсеха опипом оръжията си.
Той закуцука към тях и им преряза гърлата още преди да го видят, че се е изправил. Това не беше бой, а работа на крадец и Локи го извърши машинално. После примига и се огледа за нещо, с което да почисти острието — стар, превърнал се във втора природа навик на крадец, заради който едва не загина.
Тежка тъмна сянка цопна в бирата до него. Един от джеремитите, който го тормозеше отгоре — онзи с копието, бе скочил в трюма от височина шест-седем стъпки. Но излялата се бира бе коварна — щом се приземи, краката му се подхлъзнаха и той се катурна на гръб. Хладнокръвно и смирено, Локи заби сабята си в гърдите му и изтръгна копието от ръцете на умиращия.
— Пиенето те довърши — прошепна той.
Борбата горе продължаваше. Засега Локи беше сам в трюма със своята калпава малка победа.
Четирима мъртви и той ги беше измамил до един — използва късмета, изненадата и най-обикновено шмекеруване, за да постигне нещо, невъзможно в пряк бой. Знанието, че те нямаше да го пощадят, нито да приемат пощада, би трябвало да го улесни, но буйството и невъздържаността отпреди няколко минути съвсем си бяха отишли. В края на краищата Орин Равел беше измама и той отново си беше чисто и просто Локи Ламора.
Той се метна зад една купчина платно и мрежи и се подпря на копието, докато спре люлеенето.
— Богове на небесата!
Локи си избърса устата. Джабрил и още двама Орхидеи увиснаха последователно на ръба на отвора и тупнаха в трюма. Като че не го бяха видели как повръща.
— Четирима! — продължи Джабрил. Плитък удар по гърдите беше разрязал туниката му. — Майната ми, Равел. А си мислех, че заради Валора ще се подмокря от уплах.
Локи пое дълбоко дъх, за да се успокои.