Изповядвам

– Пригответе я. –нареди лекарят.

– Мамо! – извика малката.

– Хайде, следващата – каза лекарят, без да вдига глава от досието на бюрото.

– Holländisch? – чу момиченцето със салфетката на бели и сини каренца, докато я вкарваха в една стая, където много силно миришеше на лекарства, а аз не знаех какво да правя от тук нататък: нито едно оправдание, нито едно обяснение, защото Лаура не ми поиска. Би могла спокойно да ми каже ти си долен лъжец, защото ми каза, че няма друга жена; би могла да ми каже какво ти пречеше да ми кажеш; можеше да ми каже ти си подлец; можеше да ми каже през цялото време ме използваше, можеше да ми каже много неща. Но нищо не каза, животът в кабинета си продължи както винаги. Няколко месеца почти не влизах там. На два пъти се срещнахме в двора и се засякохме в бара. Аз станах невидим. Много ми беше трудно да свикна. Извинявай, Сара, че не ти казах това по-рано.

В края на един много напрегнат месец доктор Конрад Буден свали очилата и разтърка очи. Беше останал без сили. Чу как някой удари токове пред бюрото му и вдигна глава. Обершарфюрер Барабас стоеше пред него, заел стойка „мирно“, изпънат, винаги на разположение, в очакване на заповеди. С уморен жест докторът посочи издутата папка, на която се виждаше добре името на доктор Ариберт Фойгт, и той я взе. Когато подофицерът удари силно токове, докторът трепна, сякаш го беше ударил по главата. Барабас излезе от кабинета с подробния доклад, в който се обясняваше, че за съжаление, експериментът по регенериране на пателарното сухожилие, състоящ се в това да се оголи сухожилието, да се среже, да се намаже с помадата на доктор Бауер и да се наблюдава дали започва процес на регенерация без помощта на шев, не беше дал очакваните резултати нито при възрастни, нито при деца. При възрастните се предполагаше, че няма да е ефикасна, но се надяваха, че с помощта на помадата „Бауер“ при подрастващи регенерацията ще бъде впечатляваща. Този провал означаваше край на възможността да се поднесе триумфално на човечеството едно чудотворно лекарство. Колко жалко, защото, ако бяха успели, освен триумф това щеше да донесе на Бауер, Фойгт и на него самия невероятна печалба.

Никога не беше му коствало толкова да обяви за приключен един експеримент. След като месеци наред беше гледал стенещи зайчета – като мургавото момченце или като момченцето албинос, което повтаряше Тėve, Tėve, Tėve371, свито в ъгъла на леглото, отказваше да излезе и накрая трябваше да го елиминират направо там, или като онова момиченце с мръсния парцал, което не можеше да стои право без патерици и ако не му даваха успокоителни, ревеше от болка, за да бърка в здравето на целия персонал, сякаш не им стигаха отговорността за експериментите и бруталният натиск на тоя тъпак, неговия шеф, който явно имаше добри връзки, щом дори Хьос не беше в състояние да го прати на фронта, за да ги остави на мира – след всичко това трябваше да приеме, че е безполезно да се очакват по-благоприятни резултати при хрущяла, третиран с помадата Бауер. Двайсет и шест зайчета, момчета и момичета, и нито една възстановена тъкън, правеха очевидни заключенията, които пращаше, за голямо свое съжаление, на професор Бауер. И един прекрасен ден доктор Фойгт замина с пощенския самолет, без да каже довиждане. Беше много странно, защото не остави никакви инструкции за по-нататъшното провеждане на експериментите. Доктор Буден разбра причината по пладне, когато започнаха да пристигат новини за тревожната близост на Червената армия и за недостатъчната ефективност на немските отбранителни линии. И като главен представител на медицинските власти в лагера реши, че трябва всичко да бъде напълно заличено. Първо с помощта на Барабас в продължение на пет часа гори книжа и снимки, за да не остане ни едно документно доказателство, което би могло да събуди подозрение, че в Биркенау са правени експерименти с деца, стиснали отчаяно някакъв мръсен парцал. Никаква следа от причинената болка – беше толкова невероятно, че едва ли някой би повярвал. Всичко да се изгори, Барабас, а глупакът повтаря колко жалко, толкова време, толкова работа отива на вятъра, превръща се в дим. И никой от двамата не помисли за всички хора, които се бяха превърнали в дим също тук, на двеста метра от лабораторията. Някъде в Министерството на здравеопазването сигурно имаше копия, изпратени от изследователския отдел, но кой ще вземе да ги търси, когато единственото, което има значение, е да се спаси кожата.