Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Трийсет?
– Или двайсет. Но вече не мога да те настигна.
– Има си хас. Аз само с това се занимавам.
– Завиждам ти.
– Не ме будалкай.
– Завиждам ти. Бих искал да свиря като теб.
Всъщност Адриа искаше да се отдалечи от „Естетическата воля“. Искаше да се върне към произведенията на изкуството, върху които се градяха разсъжденията в книгата.
– Да, но защо Льоклер? Защо не Шостакович?
– Нямам ниво за него. Защо мислиш, че ти завиждам?
Двете цигулки, сега сториони и тувнел, взеха да изпълват къщата с носталгия, сякаш животът можеше да започне отначало, сякаш искаше да им даде още една възможност. На мен – да имам по-добри родители, по-различни, по-... И... не знам точно какво. А ти? А?
– Какво? – Бернат, с прекалено обтегнат лък, се опитваше да гледа другаде.
– Щастлив ли си?
Бернат започна със соната номер 2 и аз трябваше да го последвам. Но когато свършихме (с три ужасни мои грешки, макар че Бернат ми се скара само веднъж), отново настоях:
– Кажи.
– Какво?
– Щастлив ли си?
– Не. А ти?
– И аз не съм.
Втората соната, номер 1, тръгна още по-зле заради мен. Но успяхме да стигнем до края без прекъсване.
– Как се разбираш с Текла?
– Добре. А ти със Сара?
– Добре.
Мълчание. След дълга пауза:
– Ами... Текла... Не знам, но все ми се сърди.
– Защото живееш в друг свят.
– Ами ти?
– Да, но аз не съм женен за Текла.
После опитахме някои от етюдите капричии на Виенявски от опус 18. Горкият Бернат като първа цигулка накрая беше плувнал в пот; аз бях доволен, въпреки че на три пъти ме скастри остро, сякаш беше влязъл в моята роля, когато критикувах неговите писания в Тюбинген. Много, много му завидях. И не можах да се сдържа да не му кажа бих сменил моите книги за твоя музикален талант.
– Приемам размяната. Приемам с удоволствие.
Най-тревожното е, че не избухнахме в смях. Само погледнахме часовника, защото ставаше късно.
Наистина, нощта се оказа кратка, както предвиждаше докторът, защото първите единици материал пристигнаха в седем сутринта, още по тъмно.
– Тази – каза Буден на обершарфюрер Барабас. – И онези двете. – И се върна в лабораторията, защото му се беше отворила много работа. Имаше и една непризната причина – в действителност се вбесяваше, като гледаше как опашката от жени и деца напредват към дъното под строй, като овце, без никакво достойнство, което да ги подтикне към бунт.
– Не, оставете, не пипайте! – каза една старица, понесла един пакет на ръце, нещо като калъф за цигулка, сякаш беше дете.
Доктор Буден не се намеси в спора. Докато се отдалечаваше, видя как доктор Фойгт излезе от офицерския стол и се отправи към мястото, откъдето идваше врявата на протестиращите. Конрад Буден не си направи труда да скрие презрението си към своя началник, който не пропускаше нито едно сбиване. Влезе спокойно в кабинета си. Точно тогава чу изстрела с люгер368.
363 Един от най-известните хорове в Германия. – Б. р.
364 Микел Барсело (1957) – испански авангарден художник. – Б. р.
365 Става дума за скалните рисунки в пещерите и заслоните на Валторта (провинция Кастельон, Валенсия) – образци на праисторическото изкуство. – Б. р.
366 Става дума за епическата поема на английския поет и мислител Джон Милтън. – Б. р.
367 Френско издателство. – Б. пр.
368 Пистолет „Парабелум“, познат и като „Люгер“, по името на изобретателя си – самозаряден пистолет, използван и в двете световни войни. – Б. пр.
* * *
– Ти откъде си? – попита с рязък глас, без да вдига глава от книжата. Накрая все пак трябваше да вдигне глава, защото момиченцето мълчеше и го гледаше стъписано. Стискаше в ръцете си една мръсна салфетка и доктор Буден започна да се нервира. Повиши глас:
– Ще застанеш ли мирно?
Момиченцето застана неподвижно, но лицето му си оставаше стъписано. Лекарят въздъхна, пое въздух и се въоръжи с търпение. В този момент звънна телефонът на бюрото му.
– Да? / Да, Хайл Хитлер. / Кой? – учуден. / Свържете ме. (...) – Хайл Хитлер. Ало. – Нетърпеливо: Ja, bitte?369 Сега пък какво става? – раздразнен. / Кой е този Лотар? – ядосан. / А! – възмутен: – Бащата на отвратителния Франц? / И какво искаш? / Кой го е задържал? Но защо? / Момиче... Тук аз наистина... / Сега съм много зает. Да не искаш да ни изложи? / Все нещо трябва да е направил. / Виж, Херта: всеки си плаща за стореното.
Погледна момиченцето с мръсната салфетка:
– Holländisch?370 – попита. По телефона: – За теб не знам, но аз работя. Имам много работа, не мога да се занимавам с такива глупости. Хайл Хитлер!