Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Какво?
– Вашата братовчедка Херта Ландау все още настоява да ви посети.
– Казах, че не искам никакви посещения.
– Седи пред затвора и прави гладна стачка. Докато вие не я приемете.
– Не искам никого да виждам.
– Този път се налага. Не искаме скандали на улицата. Името й започна да се появява във вестниците.
– Не можете да ме задължите.
– Можем и още как. Вие двамата, хванете го под мишниците и да приключим най-сетне с цирка, който разиграва оная побъркана.
Настаниха доктор Буден в залата за свиждане. Накараха го да седне срещу трима неподвижни австралийски войници. Докторът трябваше да почака пет много дълги минути, докато се отвори вратата; въведоха остарялата Херта и тя тръгна бавно към масата. Буден сведе очи. Жената застана пред него, разделяше ги само масата, широка три педи. Не седна. Само каза от името на Лотар и от мен. Тогава Буден вдигна очи и в този момент Херта Ландау, както се беше навела към него, плю в лицето му. Без да добави нищо повече, направи кръгом и излезе с малко по-бодра крачка, сякаш беше свалила няколко години от плещите си. Доктор Буден не избърса лицето си. Остана известно време загледан в празното, докато не чу дрезгав глас да казва изведете го, а на него му се счу изхвърлете тази мърша. И отново сам в килията; отново споменът за лицата на пациентите, като глътка вкиснато мляко в устата. На всички пациенти. Като се почне от тринайсетте, подложени на експеримента за внезапна декомпресия, плюс големия брой на отхвърлилите присадени тъкани и умрели от инфекции, и се стигне до групата деца, върху които трябваше да се изпробва евентуалното благотворно въздействие на помадата Бауер. Със сигурност лицето, което най-често му се явяваше, беше на малката фламандка, която питаше waarom и не разбираше защо се причинява толкова много болка. И тогава доби навика, когато сяда на голата маса, сякаш беше някакво свещенодействие, да постила един мръсен парцал с лошо изрязани разнищени краища, с едва забележими сини и бели каренца; гледаше го втренчено, без да мигне, докато имаше сили. А празнотата, която чувстваше у себе си, беше толкова голяма, че все още не можеше да да се отпусне да плаче.
След като няколко месеца повтаряше всеки ден, сутрин и вечер, едни и същи движения, приблизително през третата година в затвора съзнанието му постепенно взе да става пропускливо: освен стенанията, писъците, плача и сълзите от ужас, започна да си спомня миризмата на всяко лице. И настъпи моментът, когато през нощта вече не можеше да спи, както петимата латвийци, които бяха успели да държат будни в продължение на двайсет и два дена, докато не умряха от изтощение, с изскочили от орбитите очи, втренчени в лампата. И една нощ взе да рони сълзи. Конрад Буден не беше плакал, откакто на шестнайсет години Зигрид го беше изгледала с пълно презрение в отговор на предложението му да излизат заедно. Бавни сълзи, сякаш бяха прекалено гъсти, или може би нерешителни, след като толкова време не бяха бликали. Беше минал един час и още продължаваха да текат бавно. А когато навън розовите пръсти на зората оцветяваха тъмното небе, избухна в безкраен плач и душата му питаше waarom, как е възможно, warum, как не ми дойде на ум да заплача пред тези тъжни очички, warum, mein Gott373.
– Всяко произведение на изкуството е безкрайна самота, казва Рилке.
Трийсет и седемте студенти го погледнаха мълчаливо. Професор Адриа Ардевол стана, слезе от катедрата и изкачи няколко стъпала между редиците столове. Няма ли какво да кажете? – попита.
Не, никой нямаше какво да каже. Моите студенти нямат какво да кажат, когато ги предизвиквам с твърдения като това, че всяко произведение на изкуството е безкрайна самота. А ако им кажа, че произведението на изкуството е загадка, която никакъв разум не може да постигне?