Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Защо аз, който не съм способен да коленича пред никого, като слушам Пасторалната симфония на Бетовен, съм готов да й се поклоня?
– В „Пасторалната“ е вложен къртовски труд.
– Ти така си мислиш. Знаеш ли откъде идва Бетовен? От четиристотинте симфонии на Хайдн.
– И от четирийсетте и една на Моцарт.
– Така е. Но Бетовен е могъл да напише само девет. Защото почти всичките девет стоят на друго стъпало на морална сложност.
– Морална?
– Морална.
– Напиши го.
– Не можем да разберем художественото произведение, ако не го видим в неговото развитие. – Изми си зъбите и си изплакна устата. Докато се бършеше с кърпата, извика през отворената врата на банята: – Но без искрата на гениалността у човека на изкуството творбата не може да се разгърне.
– Значи силата е у човека – отвърна Сара от леглото, без да крие прозявката си.
– Не знам. Ван дер Вейден, Моне, Пикасо, Барселò364. Това е динамична линия, която започва от пещерите в клисурата Валторта365 и продължава до днес, защото човечеството съществува.
– Напиши го. – Няколко дни по-късно Бернат си допи чая и внимателно сложи чашата върху чинийката. –Хайде!
– Красотата ли?
– Какво?
– Красотата ли е виновна? Какво значи красота?
– Не знам. Но мога да я разпозная. Защо не го напишеш? – повтори Бернат, гледайки го в очите.
– Човекът унищожава човека, но и съчинява „Изгубеният рай“366.
– Да, това е загадка. Трябва да го напишеш.
– Музиката на Франц Шуберт ме пренася в едно по-добро бъдеще. Шуберт е способен с малко изразни средства да каже много неща. Има неизчерпаема мелодична мощ, преливаща от изящество и чар и същевременно пълна с енергия и истина. Шуберт е истината в изкуството и за да се спасим, трябва да се хванем за нея. Удивлявам се, че е бил сифилитик, болнав и беден. Каква власт има този човек? Каква власт има над нас? Аз самият, така както ме виждате, коленича пред изкуството на Шуберт.
– Браво, хер оберщурмфюрер. Интуицията ми подсказваше, че сте чувствителен човек.
Доктор Буден дръпна от цигарата и изпусна тънка струйка дим, като мислено се вслушваше в началото на опус 100 и го пееше с невероятна точност.
– Де да имах вашия слух, хер оберщурмфюрер.
– Няма нищо изключително. Професионален пианист съм.
– Завиждам ви.
– Напразно. Това са толкова часове, прекарани в учене на медицина и музика, че имам чувството, че съм пропуснал много неща от живота.
– Сега ги наваксвате с лихвите, ако ми позволите така да се изразя – каза оберлагерфюрер Хьос, сочейки с разперени ръце наоколо. – Сега вече сте във водовъртежа на живота.
– Да, разбира се. Прекалено неочаквано, зависи как се приема.
Двамата мъже млъкнаха, сякаш се дебнеха. Накрая докторът се реши и като гасеше цигарата в пепелника, наведен над масата, каза тихо:
– Защо искахте да ме видите, оберщурмбанфюрер?
Тогава оберлагерфюрер Хьос, също така тихо, сякаш не се доверяваше на стените в дома си, му каза исках да ви говоря за вашия началник.
– Фойгт?
– Аха.
Мълчание. Вероятно преценяваха рисковете. Хьос се осмели да каже нещо като какво мислите за него, така, между нас.
– Ами аз...
– Искам от вас... Изисквам откровеност. Това е заповед, драги оберщурмфюрер.
– Така, между нас... тъпак е.
При тези думи на лицето на Рудолф Хьос се изписа задоволство. Разположи се удобно на стола. И като гледаше в очите доктор Буден, каза, че прави постъпки, за да пратят тъпака Фойгт на фронта, на който и да е фронт.
– А кой ще ръководи...
– Вие, естествено.
Внимавай! Това е... А защо пък не аз?
Вече си казаха всичко. Нов съюз, без посредници, между Бог и неговия народ. Триото на Шуберт още звучеше като фон на разговора. За да наруши неудобното мълчание, доктор Буден каза знаете ли, че Шуберт композира тази прелест няколко месеца преди смъртта си?
– Напиши го. Наистина, Адриа.
Но всичко моментално хвръкна във въздуха, защото Лаура се върна от Упсала и животът в университета и особено в кабинета на катедрата отново стана малко неудобен. Тя се върна с по-весел поглед, той я попита добре ли си, а Лаура се усмихна и се запъти към петнайсета аудитория, без да отговори. Адриа прие това като да, добре е. И е хубава, беше се разхубавила още повече. Седнал като наемател този път на бюрото на Парера, Адриа трудно се върна към листовете с бележките по темата за красотата и не разбра как, но се улиса и закъсня за лекция за пръв път в живота си. Красотата на Лаура, красотата на Сара, на Текла... и те ли са обект на този тип размишления? А?
– Аз бих казал да – отговори предпазливо Бернат. – Женската красота е неоспорим факт. Нали?
– Виванкос би казала, че това е мачистка постановка.