Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
И изпълнени с ужас.
Посланието на Ирен към съпруга ѝ мигновено се изпари от паметта на Елида.
- Какво е станало?
Отговори ѝ Елин, покрита в странна, древна броня, оплискана с кръв. Същинско видение от античността.
- Бентът ще се пръсне - рече дрезгаво кралицата. - И вълната ще помете всички на бойното поле.
О, богове! О, богове!
Елида се озърна наоколо и израженията по всички лица ѝ отговориха още преди да зададе следващия си въпрос: Може ли да се предприеме нещо?
Не.
Руки излитаха от полето към тях, носейки войници в ноктите си или на гърбовете си.
- Някой предупредил ли е лечителните? - Елида посочи белите знамена, развяващи се надалеч в равнината. - Върховната лечителна?
Ирен ѝ беше казала, че Хафиза е някъде долу.
Мълчание. Принц Сартак изруга на своя език и хукна към златния си рук. След броени секунди вече летеше към бойното поле и виковете му огласяха въздуха. Кадара се спусна към земята няколко пъти, извисявайки се нагоре с миниатюрни фигури в ноктите си. Лечителки. Спасяваше колкото можеше повече.
Войниците по бойното поле се затичаха към крепостта през трупове и ранени. Проехтяха заповеди на езика на Южния континент и още войници побягнаха към спасението.
- Какво друго? Какво друго можем да сторим? - завъртя се към приятелите си Елида.
Елин и Роуан просто се взираха в бойното поле, гледайки с Фенрис и Гавриел как руните избавят още и още войници. Зад тях принцеса Хасар крачеше нервно, а Каол и баща му . обсъждаха тихо къде биха могли да съберат толкова хора в крепостта. Поне онези, които оцелееха.
Елида пак плъзна поглед по приятелите си. По всеки от тях.
И попита едва доловимо:
- Къде е Лоркан?
Никой не се обърна към нея.
Тогава тя попита по-силно:
- Къде е Лоркан?
Кехлибарените очи на Гавриел отвърнаха на погледа ѝ, пропити с объркване.
- Той... излезе на бойното поле по време на битката. Видях го тъкмо преди хаганската войска да го достигне.
- И къде е? - Този път гласът ѝ пресекна. Фенрис извърна лице към нея. Роуан и Елин също. Тя повтори умолително: - Къде е Лоркан?
Смаяното им мълчание ѝ подсказа, че чак сега се сещаха за него.
Елида се завъртя към бойното поле. Към безкрайната шир от посечени тела. И бягащи войници. Изоставяха толкова много от ранените в калта.
Колко трупове имаше! Колко много войници препускаха към крепостта!
- Къде. - Никой не ѝ отговори. Елида посочи бойното поле и изръмжа на Гавриел: - Къде го видя да посреща хаганската армия?
- Почти в другия край на полето - каза Гавриел с напрегнат глас и посочи отвъд равнината. - После... после не го видях повече.
- Мамка му! - процеди Фенрис.
Роуан се обърна към него:
- Използвай магията си. Прехвърли се на полето, открий го и го доведи.
Облекчение натежа върху гърдите на Елида.
Докато Фенрис не каза:
- Не мога.
- Не използва магията си нито веднъж по време на сражението - предизвика го Роуан. - Силите ти би трябвало да са непокътнати.
Кръвта се оттегли от лицето на Фенрис и той впери молещ за снизхождение поглед в Елида.
- Не мога.
Зад парапета се настани мълчание.
Накрая Роуан изръмжа:
- Не искаш. - Той посочи с окървавен пръст към бойното поле. - Ще го зарежеш да умре. И защо? Елин му прости. - Роуан се озъби и татуировката по лицето му се набърчи. - Спаси го!
Фенрис преглътна сухо.
- Остави го, Роуан - обади се Елин.
Роуан изръмжа и към нея.
Тя му отвърна със същото.
- Остави го.
Двамата проведоха безгласен разговор и когато Роуан отстъпи, надеждата, пламнала в гърдите на Елида, угасна. Принцът кимна на Фенрис. Фенрис, който изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне, просто обърна лице към бойното поле.
Елида стори крачка назад. И още една.
Лоркан не можеше да е мъртъв.
Щеше да почувства смъртта му. Щеше да почувства в сърцето си, в душата си, ако вече го нямаше.
Някъде долу беше. Долу, сред армията, може би ранен и кървящ...
Никой не я спря, когато влезе с отривисти стъпки в крепостта. Куцаше силно и жестока болка прорязваше крака ѝ, но тя заслиза стремглаво по вътрешното стълбище - право към хаоса.
Беше му дала обещание.
Беше му се врекла още преди месеци.
Винаги ще те намирам.
Войници и лечителки тичаха нагоре по стълбището, изблъсквайки я от пътя си. Крясъците, отекващи между древните камъни, бяха почти оглушителни. Тя продължи надолу, макар и вече да стенеше през зъби.
Винаги ще те намирам.