Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Буташе с лакти, викаше по хората, тичащи панически покрай нея, бореше се за всяка стъпка надолу. Към портите.
Безспирен поток от страх и ужасени викове бушуваше по стълбището. Но Елида тласкаше тялото си надолу, пропускайки стъпала тук-там. Никой дори не я поглеждаше, не ѝ даваше път във всеобщия устрем нагоре. Ала когато нозете ѝ пропуснаха поредното стъпало, тя изрева:
- Направете път на кралицата!
Никой не я послуша, ето защо повтори. Превърна гласа си в заповеднически, изпълни го със силата, която елфите използваха, за да всеят страх в сърцето на противника.
- Направете път на кралицата!
Този път хората от едната ѝ страна се притиснаха към стената. Елида се възползва от тясната пролука, повтаряйки заповедта
си отново и отново, въпреки че глезенът ѝ пищеше от болка с всяка стъпка надолу.
Накрая успя. Стигна до потъналия в смут долен етаж, до отворените порти, задръстени от войници. Отвъд тях се простираше море от мъртъвци. Воини, лечителки и носачи на ранени хора търчаха трескаво към стълбищата.
Елида стори едва пет накуцващи крачки към отворената порта, преди да осъзнае, че ще е невъзможно да излезе през нея. Да прекоси полето, да го намери сред необятното пространство, и то преди бентът да се пръсне и водата да го отнесе. Преди да го загуби завинаги.
Но той не беше мъртъв.
Не беше мъртъв.
Винаги ще те намирам.
Тя огледа входа към крепостта и небето за някой рук, който можеше да я пренесе. Ала големите птици прелитаха до горните етажи, вече претъпкани с войници и лечителки. Някои дори оставяха товара си по планинските склонове отзад. Никой нямаше да чуе виковете ѝ от най-долния етаж на крепостта.
А и войниците нямаше да спрат.
Елида се надигна на пръсти, за да надзърне отвъд портите.
Паникьосани войници водеха конете от конюшните нагоре по недостъпните рампи и животните се мятаха, подплашени от суматохата наоколо.
Някаква черна кобила се изправи на задните си копита и изцвили пронизително, замахвайки с предните към водача си. Конят на лорд Каол. Мъжът изкрещя, залитна назад и с мъка смогна да удържи поводите. Животното затропа нервно с копита, прилепило уши към главата си.
Елида дори не се замисли. Не се разубеди. Закуцука решително към конюшнята.
Щом стигна до уплашения водач, още отстъпващ от подивялата кобила, му каза:
- Аз ще я поема.
Пребледнелият мъж ѝ хвърли поводите.
- Успех!
Сетне побягна.
Кобилата - Фараша - дръпна толкова мощно поводите, че едва не стовари Елида върху каменните плочи по земята. Тя обаче стъпи здраво напук на острата болка в крака си и каза на животното:
- Нужна си ми, свирепо сърце. - И погледна Фараша в тъмните ѝ, яростни очи. - Нужна си ми. - Повтори с пресекващ глас. - Моля те!
И слава на боговете, конят се укроти. Примигна насреща ѝ.
Други коне и водачите им бързаха покрай тях, но Елида не помръдна от мястото си. Изчака Фараша да сведе глава в знак на позволение.
Тъй като лорд Каол беше дългокрак, стремената се спускаха достатъчно ниско, за да може да ги достигне. И все пак с усилие възпря болезнения си рев, когато прехвърли цялата си тежест върху изстрадалия си глезен и се набра, за да преметне другия си крак през красивото седло. Благодарна беше, че на конярите не им бе останало време да разседлаят конете след битката. От двете страни на седлото висяха странни приспособления, навярно предвидени да стабилизират лорд Каол върху гърба на Фараша. Елида ги откачи - излишният товар само щеше да я забавя.
Накрая хвана юздите.
- Към бойното поле, Фараша.
Кобилата изцвили и се втурна към хаоса.
Войниците отскачаха от пътя им, но Елида не се извиняваше, не спираше заради никого, докато препускаше с черния кон към портите. И през тях.
Право към полето.
60
Роуан знаеше, че магията му само ще забави неизбежното. Беше му хрумнало да отлети до бента, да опита да го задържи поне известно време, ако не можеше да възпре цялата река, но силата на водата от другата му страна... тя беше неусмирима.
Войници и лечителки препускаха към крепостта, а руките се стрелкаха над полето, пренасяйки към парапетите първите по пътя на водната стихия. Ала не се справяха задоволително бързо. Въпреки че не знаеха кога точно ще се пръсне язовирната стена, евакуирането на равнината нямаше да е достатъчно бързо.
Дали Лоркан бе сред бягащите, или беше съумял да се качи на някой рук?
- Магията - зашепна му Фенрис, вкопчен в окъпаната в кръв стена - беше единственото нещо, което споделяхме с Конал.
- Знам - увери го Роуан. Не биваше да го притиска. - Съжалявам.