Истината за случая Хари Куебърт

- Ами... Поне от няколко седмици. Спомням си, че в деня, когато си тръгна, ми даде сто долара, та ако някой го търси по телефона, да прехвърлям обаждането в стая № 8 и да оставям телефона да звъни. Изглежда, бързаше. Това беше веднага след разправията.

- Разправията? - избоботи Гахалоуд. - Каква разправия? Каква е сега пък тази история е разправия?

- Ами вашият приятел се скара е един тип. Един дребен старец, който бе дошъл с кола специално за да му направи сцена. Беше доста оживена сцена. С викове и всичко останало. Готвех се да се намеся, но старецът в крайна сметка се качи в колата си и си замина. Тогава и вашият приятел реши да си тръгне. Аз, така или иначе, щях да го изгоня, защото не обичам такива работи. Клиентите се оплакват и после аз опирам пешкира.

- Но за какво беше разправията?

- За някакво писмо. Така мисля. „Вие сте били!“, така викаше старецът на приятеля ви.

- Писмо ли? Какво писмо?

- Ама откъде да знам аз?

- После какво стана?

После старецът си замина и приятелят ви също се измете.

- Можете ли да го разпознаете?

- Стареца ли? Не, не мисля. Но питайте колегите си. Защото този чешит се върна. Струваше ми се, че иска да очисти приятеля ви. Разбирам аз от тия работи, гледам сума ти сериали по телевизията.

- Приятелят ви вече беше хванал пътя, обаче аз усещах, че има нещо шило. Тогава извиках ченгетата. Две магистрални патрулки пристигнаха много бързо и го провериха. После го пуснаха да си ходи. Казаха, че няма нищо.

Гахалоуд веднага позвъни в централата, за да поиска да го уведомят кого са проверявали наскоро в Сий Сайд Мотел пътните полицаи.

- Ще ми се обадят, щом получат информацията - рече ми той, като затвори.

Нищо не разбирах. Прокарах ръка през косата си и казах:

- Това е лудост! Лудост!

Служителят внезапно ме изгледа странно и попита:

- Вие да не сте господин Маркъс?

- Да, защо?

- Защото приятелят ви остави за вас плик. Каза, че един млад мъж сигурно ще дойде да го търси и че сигурно ще каже „Това е лудост! Лудост!“. Заръча, ако този тип дойде, да му дам това.

И ми подаде един плик от амбалажна хартия с ключ вътре.

- Ключ? - възкликна Гахалоуд. - И нищо друго?

- Нищо.

- Но ключ от къде?

Огледах го внимателно. И внезапно го разпознах.

- От шкафчето му във фитнеса в Монтбъри!

Двайсет минути по-късно бяхме в съблекалнята на залата за фитнес. В шкафче 201 имаше купчина листове и написано на ръка писмо.

Драги Маркъс,

Ако четете тези редове, значи, е настанала голяма бъркотия около книгата ви и имате нужда от отговори. Това би могло да ви заинтересува. Истината е в тази книга.

Хари

Купчината листове бяха напечатан на машина ръкопис, подвързан, не много дебел, чието заглавие бе

Чайките на Орора

от Хари Л. Куебърт

- Какво значи това? - попита Гахалоуд.

- Нямам представа. Прилича на неиздаден текст на Хари.

- Хартията е стара - установи Гахалоуд, който разглеждаше страниците внимателно.

Бързо ги прелистих.