Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Нола е говорила за чайки - казах. - Хари ми разправяше, че тя обичала чайките. Трябва да има някаква връзка.
- Но защо говори за истина? Да не би това да е текст за случилото се през седемдесет и пета година?
- Не знам.
Решихме да отложим проучването на ръкописа за по-късно и да отидем в Орора. Пристигането ми не остана незабелязано. Минувачите не криеха презрението си и ми казваха в очите какво мислят за мен. Пред „Кларкс“ Джени, бясна заради начина, по който бях описал майка й, и отказвайки да повярва, че баща й е бил авторът на анонимните писма до Хари, ме оскърби публично.
Единствена Нанси Хатауей благоволи да разговаря с нас, като отидохме при нея в магазина й.
- Не разбирам - каза ми тя. - Никога не съм ви говорила за майката на Нола.
- Но ми разказахте за следите от удари, които сте забелязали. И онзи епизод, когато Нола била избягала от дома си и не се прибрала цяла седмица, а родителите й твърдели, че е болна.
- Ама само баща й беше. Той отказваше да ме пусне в дома си, когато Нола се изпари през онази прословута седмица в края на юли. Никога не съм ви говорила за майка й.
- Разказвахте ми за удари с метална линия по гърдите. Спомняте ни си?
- Да, имаше следи от удари. Но не съм казвала, че майка и я е биела.
- Записал съм ви! Беше на двайсет и шести юни. Нося със себе си лиска, погледнете датата отгоре.
Пуснах рекордера.
-
Странно е това, което ми казвате за преподобния Келерган, госпожо Хатауей. Видях се с него преди няколко дни и ми направи впечатление на по-скоро мек човек.
- Прави такова впечатление. Поне пред хора. Бяха го повикали на помощ, да съживи енорията „ Сейнт Джеймс“, която западаше, след като, както разправяха, бе сътворил чудеса в Алабама. И наистина, скоро след като той пое нещата в свои ръце, храмът „Сейнт Джеймс“ започна да се пълни в неделя. Но иначе е трудно да се каже какво точно ставаше у семейство Келерган.
- Какво имате предвид?
- Нола беше малтретирана.
- Моля?
- Да, беше жестоко бита. Спомням си за един ужасен епизод, господин Голдман. В началото на лятото.
За първи път виждах такива следи по тялото на Нола.
Бяхме отишли да се къпем на Гранд Бийч. Нола изглеждаше тъжна и аз си мислех, че е заради едно момче. Онзи Коуди, един тип от единайсети клас, който се навърташе покрай нея. После обаче ми призна, че я тормозят вкъщи, казвали й, че е лошо момиче. Попитах я защо и тя спомена някакви събития в Алабама, но отказа да ми разкаже повече. По-късно, на плажа, когато се съблече, видях, че има ужасни белези от удари по гърдите. Веднага я попитах откъде са и тя ми отговори: „ Мама ме удари в събота с метална линия “. Тогава аз, разбира се, бях напълно изумена и помислих, че не съм разбрала. Но тя продължи: „ Това е истина.
Каза ми, че съм лошо момиче “. Нола изглеждаше толкова отчаяна, че не настоях. След Гранд Бийч отидохме вкъщи и аз намазах гърдите й с балсам. Казах й, че трябва да поговори с някого за майка си, например с медицинската сестра в училище, госпожа Сандърс. Но Нола отвърна, че не иска повече да зачеква тази тема.
- Ето! - възкликнах, като спрях рекордера. - Виждате ли, говорите за майка й.
- Не - възрази Нанси. - Споделям с вас учудването си от това, че Нола споменава майка си. Просто за да ви внуша, че нещо не е било наред в дома на Келерганови. Толкова бях сигурна, че знаете, че тя е мъртва.
- Та аз нямах представа! Искам да кажа, знаех, че майката е починала, но мислех, че това е станало след изчезването на дъщеря й. Спомням си, че Дейвид Келерган дори ми показа снимка на жена си, първия път когато отидох да се срещна с него. Спомням си, че бях по-скоро изненадан от дружелюбния му прием. И също, че му казах нещо от рода на „А съпругата ви?“. И той ми отговори: „Отдавна починала“.
- Сега, като слушам записа, ми става ясно, че сте могли да ме разберете погрешно. Какво ужасно недоразумение, господин Голдман. Много съжалявам.
Отново включих апарата.
...медицинската сестра в училище, госпожа Сандърс. Но Нола отвърна, че не иска повече да зачеква тази тема.
- Какво е станало в Алабама?
- Нямам представа. Никога не узнах. Нола не ми каза.
-
Свързано ли е със заминаването им?
- Не знам. Бих искала да ви помогна, но наистина не знам.
- Моя е грешката, госпожо Хатауей - казах. - След това се насочих към Алабама.
- Значи, ако е била бита, то е от бащата? - попита Гахалоуд озадачено.
Нанси помисли малко, изглеждаше объркана. Накрая отвърна:
- Да. Или не. Имаше ги тези следи по тялото. Когато я питах какво се е случило, тя ми казваше, че вкъщи я наказват.