Илиада [bg]

Тя се търкаля след него така, че нищожно пространство [520] тях ги разделя, догдето той тича в полето просторно; толкова цар Менелай изостана подир Антилоха; бе отначало на хвърлей със диск изпреварен от него, скоро обаче го стигна; кобилата на Агамемнон, хубавогривата Ета, разгърна нестихваща сила. [525] Ако сега продължаваше това им надбягване още, би Менелай го надминал и грабнал безспорна победа. А Мерион, благороден съратник на Идоменея, бе изостанал на хвърлей със копие след Менелая; бяха най-бавни в борбата конете му хубавогриви, [530] сам пък — най-муден в това състезание със колесници. Евмел Адметов пристигна последен от всички герои, теглейки сам колесницата, каращ конете пред нея. Жалост обхвана Ахила божествен, когато го зърна, той сред аргийците стана и думи крилати продума: [535] „Иде последен мъжът-първенец със конете си буйни. Втора награда все пак да му връчим, тъй както е редно. Първата нека получи юначният син на Тидея.“ Рече и всички приеха, каквото Ахил им предложи. Взел би кобилата Евмел — ахейците бяха съгласни, [540] ако не бе се надигнал синът на разумния Нестор, вожд Антилох, за да каже със право това на Ахила: „Много сърдит ще ти бъда, Ахиле, щом само изпълниш тази си дума! Наградата искаш от мен да отнемеш, дириш бедата му ти в колесницата и във конете, смятайки него отличен. Да бе боговете помолил, [545] никога нямаше Евмел да стигне последен от всички. Толкова щом пък го жалиш и тъй ти е скъп на сърцето, имаш във свойта палатка и мед изкована, и злато, имаш и еднокопитни коне, и овце, и робини: [550] сам избери му след време дори по-голяма награда или пък още сега, та ахейците да те похвалят. Тази кобила не давам и който ахеец я иска, нека опита да влезе във бой ръкопашен със мене!“ Каза, а бързият богоподобен Ахил се усмихна [555] с радост на вожд Антилоха, че бе му обичен приятел. Той отвърна приветно и думи крилати продума: „Щом, Антилохе, така настояваш от моите богатства друга награда да връча на Евмел, това ще направя. Ризница аз ще му дам — нея смъкнах от Астеропея — медна, със светло олово по края обточена вещо: [560] този подарък ще бъде напълно достоен за него.“ После поръча на Автомедонта, другаря си свиден, да я извади от шатрата. Автомедонт я донесе и я предаде на Евмел, а той я получи със радост. [565] Стана сред тях Менелай, огорчен във сърцето си гордо, на Антилоха жестоко разсърден. Вестител веднага жезъл в ръката му вложи и заповед даде да млъкнат всички аргийци. Тогава героят божествен изрече: „Ти, Антилохе, разумен по-рано, какво днес направи? Моята сръчност посрами и сам задържа ми конете, [570] твойте изкара пред мене, макар че са много по-лоши. Хайде, прочути водачи, съветници мъдри аргийски, двама ни днеска съдете съвсем безпристрастно и честно. Никой от меднохитонни ахейци за мен да не каже: [575] «Само с измама можа Менелай да сломи Антилоха, даром кобилата взе, а конете му бяха по-слаби, лично той беше по-горен със своята ловкост и сила.» Нека аз сам да отсъдя! Навярно и всеки данаец с мене ще бъде съгласен: присъдата права ще бъде. Хайде сега, Антилохе божествен, тъй както е редно, [580] пред колесницата прав и смирен застани пред конете, с бича си гъвкав в ръцете, със който ги гонеше лудо, пипнал конете,293 сега закълни се във бог Посейдона, че ми нарочно не спря колесницата с явно коварство!“ Умният млад Антйлох отговори на цар Менелая: [585] „Ти успокой се веднага! Аз много по-млад съм от тебе, цар Менелае, а ти си по-горен по възраст и мъдрост. Знаеш какви прегрешения често младежът извършва, тъй като бърз е умът му, но разумът в него е бавен. Хайде смири си сърцето! Кобилата сам ти дарявам, [590] дето получих в награда. Дори да поискаш от къщи друга по-ценна награда, аз бих предпочел да я имаш, вместо навеки, Атриде, от твойто сърце благосклонно аз да отстина и пред боговете да бъда измамник.“ [595] Каза така Антйлох и доведе кобилата жребна, па я предаде на цар Менелая; духа му зарадва. Както росата разлива прохлада върху класовете в зрееща нива, когато полето настръхва от тучност, тъй, Менелае, сърцето в гърдите ти радост препълни. Гръмко извика Атрид и крилати слова му продума: [600] „Даже и гневен сега, Антилохе, отстъпвам пред тебе, тъй като нивга до днес не си бил лекомислен и глупав: разумът беше надвит от младежкия устрем у тебе. в бъдеще вече недей да измамваш по-храбри герои! Друг от ахейците сигур не би ме предумал тъй лесно; [605]