Приключенията на Казанова

— Моята вода предизвиква това — каза госпожа Ф., като ми хвърли един поглед, — ще ви оставя тук моето шишенце.

— Не, уважаема госпожо, вземете го по-добре със себе си, понеже без вашето присъствие водата не би действувала.

— И аз мисля така — каза господин Д. Р., — затова ще ви оставя при болния.

— Не, не! Трябва да го оставим да спи.

Наистина аз спах през цялата нощ и я сънувах. Разбрах, че съм напреднал, понеже едно двадесет и четири часово гладуване ми даде правото да й говоря открито за любов, а подаряването на косите й беше едно безсъмнено любовно признание.

На следната сутрин имах удоволствието да я чуя как се смее, когато научи, че съм дошъл при нея. Нареди да ме пуснат.

Не само в очите на влюбения, но и в очите на всеки мъж, който види една хубава жена в момента, когато тя се изтръгва от обятията на съня, тя изглежда хиляди пъти по-прелестна, отколкото когато е довършила тоалета си. Госпожа Ф. ме обля с повече лъчи, отколкото разпространява слънцето, когато се показва след зората. Въпреки това и най-хубавата жена държи толкова много на тоалета си, колкото и онази, която не може да мине без него. Защото човек, колкото повече има, толкова повече желае да има.

Притежател на косите й, аз поисках от любовта си съвет какво да правя с тях, тъй като, за да поправи сантименталното скъперничество, което беше проявила през деня, като ме принуди да ги върна, сега тя ми беше дала цял кичур, който беше достатъчно голям, за да си направя една плитка от него. Косите й бяха дълги лакът и половина. След като взех решение, отидох при един евреин сладкар, чиято дъщеря беше добра везачка и я накарах да извезе в мое присъствие върху една гривна от зелен атлас началните букви на имената ни. След това, от остатъка тя направи една много тънка връв. На единия й край накарах да прикачат една червена панделка, с която бих могъл да се удуша, ако любовта би ме довела някога до отчаяние. Понеже не исках да загубя нищо от толкова ценното съкровище, нарязах с ножица целия остатък от косите, тъй че станаха на много ситен прах и поръчах на сладкаря да го омеси пред очите ми в тесто от амбра, захар, ванилия, кошенил и щоракс. Не си отидох, докато бонбоните, които той правеше от тестото, не бяха готови. Накарах да ми приготвят други бонбони от същите съставни частици, с изключение на косите. Поставих първите в една красива бонбониера от кварц, другите — в една кутия от костенурка.

Откакто ми беше разкрила тайната на сърцето си чрез подаряването на косите, аз не си губех времето да й разправям истории. Говорех й само за моята страст и за желанията си. Казах й, че тя трябва или да ме изгони, или да ме направи щастлив. Отговори ми, че можем да бъдем щастливи само като се въздържаме от всяко нарушение на дълга. Когато се хвърлих в краката й, за да получа предварително прошка за насилието, което исках да упражня върху й, тя ме отблъсна с глас, пълен с любов и чувство: