Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
И Графинята беше прекрасна — поне в началото. Но след като Денят на благодарността се изтъркаля и дойде Коледа, а Коледа премина в Нова година, тя започна да губи търпение. Тялото ми беше изцяло гипсирано и това ме побъркваше, поради което реших, че съпружеският ми дълг изисква от мен и аз нея да я побърквам. Но гипсът бе най-малкият ми проблем — истинският кошмар беше болката, която бе по-силна отпреди. По-точно казано, мъчеше ме не само първоначалната болка, но и една нова, която минаваше по-дълбоко, по самия мозък на гръбнака ми. Всяко внезапно движение запращаше огнени мълнии по гръбначния ми канал. Доктор Грийн ме успокояваше, че болката щяла да утихне, но на мен ми се струваше, че се засилва.
Към началото на януари бях изпаднал до нови дълбини на отчаянието, при което Графинята най-сетне тропна с крак. Заяви ми, че трябвало намаля дрогата и поне да се опитам да заприличам на някакво нормално функциониращо същество. В отговор й се оплаках от това, че нюйоркската зима направо съсипва трийсет и три годишното ми тяло, тъй като на старини костите ми бяха започнали да скърцат. Тя предложи да изкараме зимата във Флорида, но аз й казах, че Флорида е за старчоци, а аз, макар и да се чувствам стар, по сърце съм си младеж.
По тази причина Графинята пое делата в свои ръце и докато се усетя, вече живеех в Бевърли Хилс, на върха на планината, извисяваща се над град Лос Анджелис. Естествено, наложи се да преместим и цялата менажерия, за да продължи сериалът „Животът на богатите и дисфункционалните“, така че за скромната сума от двайсет и пет хиляди долара месечно наех резиденцията на Питър Мортън — един от двамата създатели на веригата „Хард Рок Кафе“ — и се заселих в нея за зимата. Бъдещата каквото-се-сетите бръкна бързо в торбата с минали амбиции, издърпа онази, озаглавена „бъдеща специалистка по вътрешно обзавеждане“, и докато успеем да се пренесем, къщата се оказа обзаведена с чисто нови мебели за един милион долара, подредени по мерак. Единственото нещо, което ме притесняваше, бе разгънатата площ — има-няма три декара, — та се питах дали да не си купя една моторна количка, с която да се придвижвам от единия край на къщата до другия.
Междувременно успях много бързо да установя, че „Лос Анджелис“ всъщност е псевдоним на „Холивуд“, така че с помощта на няколко милиона долара се заех да произвеждам филми. И ми потрябваха някъде към три седмици, за да осъзная, че всички в Холивуд (включително и моя милост) са леко откачени и че едно от любимите им занимания е да обядват един с друг. За съдружници в киноиндустрията бях взел едно малко семейство тесногръди южноафрикански евреи, едновремешни клиенти на „Стратън“ в областта на инвестиционното банкиране. Бяха много забавни чешити, с тела на пингвини и носове като игли.
През третата седмица на май ми махнаха гипса. Фантастично! — рекох си. Болката продължаваше да ме мъчи, но беше време да започна физиотерапия. Дано пък помогне. Но през втората седмица на терапията усетих как нещо пукна и само седмица след това се озовах отново в Ню Йорк с бастун в ръка. Прекарах една седмица по болниците, правиха ми какви ли не проби и нито една не излезе положителна. Според Барт причината за страданието ми била нарушеното функциониране на телесната система за справяне с болката; в механично отношение на гръбнака ми му нямало нищо — поне нищо, което да подлежи на оперативна намеса.
Хубаво, рекох си. Не ми остава друго, освен да долазя до спалнята и да мра. Най-подходящо ще е да се свръхдозирам с куалуди, мина ми през ум, тъй като те открай време бяха любимите ми хапове. Но имаше и други варианти. Дневната ми лекарствена диета към момента включваше 90 милиграма морфин — за болката; 40 милиграма оксикодон — за всеки случай; десетина карисопродола — за разпускане на мускулите; 8 милиграма ксанакс — за успокояване на нервите; 20 милиграма клонопин — защото ми звучеше като нещо силно; 30 милиграма амбиен — против безсънието; двайсет куалуда — понеже ги обичах; един-два грама кока — за противовес; двайсет милиграма прозак — за да не изпадна в депресия; 10 милиграма паксил — против евентуални пристъпи на паника; 8 милиграм зофран — против повдигане; 200 милиграма фиоринал — заради мигрените; 80 милиграма валиум — за разпускане на нервите; две супени лъжици с връх сенокот — против запек; 20 милиграма салаген — против пресъхване на устата; и половинка малцово уиски „Макалън“ — за прокарване.