Вълка от Уолстрийт

— Джордан! На телефона е Барт Грийн. Току-що получих всичките ти съобщения. Приемете с Надин най-искрените ми съчувствия. Сигурни ли са, че е бактериален менингит?

— Да — отвърнах, — сигурни са. Сега се мъчат да го включат на система, да го натъпчат с антибиотици, но той в момента е пощурял — рита, пищи и размахва ръчички…

— Тпру-у-у! — прекъсна ме Барт Грийн. — Какво каза? Че размахвал ръчички ли?

— Да, направо е неудържим, дори в този миг. Не можем да го укротим, откакто му спадна температурата. Сякаш някакъв дявол се е вселил в него…

— Добре, Джордан, можеш да се успокоиш, тъй като синът ти няма менингит — нито вирусен, нито бактериален. Ако имаше, температурата му още щеше да е четирийсет и един градуса и щеше да е вдървен като талпа. Сигурно е хванал най-обикновена тежка настинка. При бебетата краткотрайните високи температури са често срещано явление. До утре сутринта ще му мине.

Направо побеснях. Как може Барт Грийн така безотговорно да създава безпочвени надежди? Та той дори не е виждал Картър, а резултатът от пункцията е категоричен: три пъти са гледали резултатите. Поех дълбоко въздух и казах:

— Виж какво, Барт, оценявам желанието ти да ни успокоиш, но гръбначномозъчната пункция е показала наличието на някакъв рядък вид орга…

А той отново ме прекъсна:

— Пет пари не давам какво е показала пробата. Дори съм готов да се обзаложа, че е била замърсена. Това е един от основните проблеми в спешните отделения: вършат някаква работа при счупвания и тук-таме при някоя прострелна рана, но толкоз. А във вашия случай направо е абсолютно непростимо да ви тревожат по този начин. — Чух го как въздъхна по телефона. — Виж какво, Джордан, много добре знаеш, че по цял ден се занимавам с всякакви гръбначни парализи и че съм спец по съобщаване на лоши вести на близките. Вашето обаче е пълна гламотия! Синът ви страда от настинка.

Сега вече бях напълно озадачен. Никога не бях чувал Барт Грийн да казва дори една неприлична дума. Ами ако се окаже прав? Възможно ли бе да е в състояние от всекидневната си във Флорида да постави по-точна диагноза от струпалия се около леглото на сина ми лекарски екип с най-модерната медицинска апаратура в света?

В този миг Барт изкомандва:

— Дай телефона на Надин!

Отидох до Графинята и й връчих телефона:

— Барт се обажда. Иска да говори с теб. Казва, че на Картър нищо му нямало и че докторите са откачили.

Тя пое телефона, а аз отидох до кошчето и се загледах в Картър. Най-после бяха успели да му вкарат система в дясната ръчичка и той леко се беше поуспокоил — вече само скимтеше и се гънеше в кошчето. Ама наистина е красиво бебе, рекох си, с тия мигли… И сега дори изглеждаха царствени.

Само след минута до кошчето се приближи и Графинята, надвеси се и с опакото на ръката допря челцето на Картър. След което много объркано рече:

— Струва ми се поохладнял. Но как може всички тези лекари да бъркат? И как може и пункцията да бърка?