Вълка от Уолстрийт

Графинята се беше надвесила над мен и ми говореше:

— Браво, сладур, голяма работа си! Барт каза, че всичко е наред!

Кимнах и се унесох в несравнимото състояние на причинена от морфина наркоза.

После ме закараха у дома — някъде след около седмица, макар че може и да бъркам, понеже дните ми се преливаха един в друг. Алън Кентоб се оказа особено полезен: достави петстотин куалуда още на първия ден от завръщането ми. До Деня на благодарността68 ги опатках до един: истинско мъжко постижение, с което се гордеех — по осемнайсет куалуда средно на ден, като се има предвид, че един е достатъчен, за да направи сто и двайсет килограмов „тюлен“ от военноморския флот небоеспособен в продължение на шест до осем часа.

Обущаря ме посети и каза, че се бил разбрал с Ръсчо, който кандисал да напусне мирно и тихо, само с една нищожна част от опциите си. После ме посети Ръсчо и каза, че все някой ден щял да сбара Обущаря в някоя тъмна задънена уличка, където щял да го обеси със собствената му конска опашка. И Дани ме посети и каза, че бил на прага на споразумение с отделните щати, така че двайсетте години безоблачни небеса били на път да се осъществят. После ме посети и Вигвам и каза, че Дани бил изгубил чувство за реалност — никакво споразумение с щатите нямало — и че той, Вигвам, си търсел нова брокерска фирма, където да се приюти, щом балонът на „Стратън“ се пукне.

И докато „Стратън“ продължаваше по спиралата надолу, „Билтмор“ и „Монро Паркър“ процъфтяваха. Още преди Коледа успяха да скъсат всички връзки със „Стратън“, при все че не престанаха да ми плащат лептата от един милион долара за всяка нова емисия. Междувременно, през някоя и друга седмица ме навестяваше и Готвача за да ме държи в течение на провала по историята с Патриша Мелър, която още не беше приключила. Наследниците й Тифани и Джули в момента се разправяха с английските данъчни власти. Сегиз-тогиз се споменаваше, че от въпроса се интересувало и ФБР, но засега нямаше призовки. Всичко ще свърши окей — уверяваше ме Готвача. Поддържал връзка с майстор-фалшификатора, който бил разпитан вече както от швейцарските, така и от американските власти, но не помръднал и на йота от легендата, която бяхме съчинили. С други думи, агент Коулмън попаднал в задънена улица.

В семейно отношение Картър най-после се отърси от неравния старт и се развиваше чудесно. Беше абсолютен красавец, със страхотна руса коса, идеални черти, големи сини очи и най-дългите мигли от всичко, което ви дойде наум. Бебето-генийче Чандлър беше станало на две и половина и бе лудо влюбено в братчето си. Обичаше да си играе на негова майка — даваше му шишето с ядене и надзираваше Гуин и Ерика, докато му сменят пелените. Освен това беше най-любимата ми събеседничка, докато се местех от спалнята до ъгловия диван в сутерена и обратно и не правех нищо друго, освен да гледам телевизия и да поглъщам масивни количества куалуди. Чандлър стана майстор джедай по разбирането на замазани приказки, което според мен щеше да й е безкрайно полезно, ако някой ден си имаше работа с хора, прекарали мозъчен удар. Засега прекарваше по-голямата част от деня, си в питане кога пак ще оздравея и ще мога да я разнасям насам-натам. Отговарях й, че малко остава, макар лично да изпитвах силни съмнения, че някой ден ще се оправя напълно.