Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Конете, твърде уморени, за да изпаднат наистина в паника, отметнаха глави и нервно затанцуваха. Амара вдигна ръка, опитвайки се да се прикрие от болезнения поток светлина — вероятно излъчвана от огромна магическа лампа, каквито понякога използваха в крепостите — и усети как изведнъж присъствието на Сирус отслабва.
Носилката на Първия лорд падна на земята.
Тя увисна на седлото си, видя някой да се приближава към нея отдясно и ритна слабо с десния крак.
Попадна в нещо, но след това усети как някой здраво я хваща за глезена и беше смъкната от коня на земята.
Бърнард изрева и тя чу звъна на тетивата му. Обърна глава достатъчно, за да види Безсмъртния, от чиито гърди стърчеше стрелата на съпруга й.
Но мъжът дори не забави крачка, хвана Бърнард за колана и го хвърли на земята. Бърнард се завъртя по време на падането и сграбчи Безсмъртния за гърлото, стискайки го със сила, генерирана от фурията му.
Безсмъртният хвана ръцете на Бърнард… и започна бавно, но неудържимо да ги разтваря.
Кървави врани.
Безсмъртни рицари.
Очите на Бърнард се разшириха и той стисна зъби в отчаяно усилие, но безрезултатно. Безсмъртният рязко се обърна и хвърли мъжа на Амара по лице на земята, бързо стисна ръката му и с едно-единствено безпощадно движение му извади рамото.
Бърнард изкрещя.
Амара виждаше все повече мъже, всички в брони, всички с лъскавите стоманени яки на Безсмъртни.
Тя тъпо се огледа наоколо. Действително светлината се изливаше от огромни магически лампи, всяка от които би трябвало да е доставена тук от поне няколко коня много преди това. Облечените в брони мъже бяха навсякъде. Не двадесет, тридесет или петдесет, а стотици. Всички бяха Безсмъртни и бяха водени от рицари.
Стъпки отекнаха по студената, камениста почва. Няколко бронирани ръкавици удариха по металните нагръдници. Пред очите на Амара се появиха ботуши и тя вдигна очи.
Над нея стоеше млад мъж. На ръст беше малко над средния, много мършав и мръсен. Имаше нещо уродливо в очите му, скрито зад презрение, ярост и известно количество раздразнение.
На замаяния и уморен ум на Амара му трябваше известно време, за да разпознае младия офицер — Калар Бренсис младши, син и наследник на Върховен лорд Калар.
— Направо не мога да повярвам — каза младият мъж. — Това ли е елитният отряд войници на Първия лорд, изпратени със северния вятър? Заради това ли баща ми ме изпрати да претърсвам проклетите блата?
Бренсис недоверчиво поклати глава и почти мързеливо удари Амара по лицето с бронираната ръкавица. Болката едва не я накара да загуби съзнание. Усети как вратът й изпуква, когато главата й рязко се отметна назад от удара.
— Сега можех да спя в леглото — изръмжа Бренсис. — А вместо това обикалям тук да ми мръзне задника и тормозя мозъка си да организирам капан в очакване на поне кохорта рицари тайно да се промъква през задната врата, и за какво?
Амара почувства вкуса на кръвта на езика си. Тя вдигна болезнено пулсиращата си глава.
Бренсис се изплю. Плюнката попадна на бузата й.
— И аз съм тук заради това! — изръмжа той.
Той сграбчи Амара за косата, откривайки гърлото й, и измъкна кинжал с другата ръка.
— Заради двама жалки нещастници? Само двама? Двама!
Светлината ги удари първа.
Тя обля гърба и раменете на Амара със стремителна вълна от топлина и цвят, сякаш някой беше убедил залязлото слънце да обърне пътя си и отново да се издигне над склоновете на планините зад тях.
Светлината породи резки черни сенки по цялата планина, яркостта й беше толкова невероятна, че дори сиянието на огромните магически лампи започна да изглежда съвсем незначително.
Безсмъртни, рицари, пехота — всички възкликнаха изненадано. Бренсис пребледня, направи крачка назад и вдигна ръка, за да предпази очите си, освобождавайки Амара, и тихо изстена от страх.
И тогава прозвуча глас.
Гласът говореше с мека интонация, идваше от камъните и небето, глас, в който се усещаше дълбочина и изобилие от сила, който планините не бяха познавали от времето на раждането си в огъня, глас, който съдържаше определено количество насмешливи нотки, когато отговаряше на въпроса на наследника на Калар.
Гай Секстус, Първият лорд на Алера, каза:
— Трима.
Глава 45
Ехото на дълбокия, кадифен глас на Гай отекна по планините и се отрази в хълмовете. Макар да говореше почти шепнешком, гласът идваше буквално от самите камъни и Амара беше сигурна, че може да се чуе на няколко мили във всяка посока.