Фурията на принцепса

— Обзалагам се, че тя има прекрасни крака. Много дълги, много стройни, много силни.

— Да, милорд — съгласи се Лиса.

Амара усети, че сънено се усмихва в отговор на Бренсис.

— Свали си панталона, Амара — каза той, в гласа му звучеше тихо, дрезгаво обещание.

— Да, господарю — безразлично отвърна Амара. Мократа кожа беше съвсем неподатлива под вцепенените й от удоволствие пръсти. — Аз… те са твърде тесни, господарю.

— Тогава не мърдай — каза Бренсис с ентусиазъм в гласа. — Изобщо.

Той коленичи до нея и в ръката му се появи кинжал — върхът му омайваше с опасния си блясък.

— Кажете ми, графиньо — промърмори той. — Тук по заповед от Гай ли си?

— Да, господарю — прошепна Амара.

Тя наблюдаваше как върхът на ножа, несъмнено подсилен от фуриите на Бренсис, разрязва с лекота кожените й панталони по шева на глезена. Той започна бавно да се движи нагоре, като срязваше дрехата толкова лесно, колкото момче би белило плодове.

— А съпругът ти — каза Бренсис. — Той не е мъртъв, нали?

— Не, господарю — каза Амара сънливо. Ножът се плъзна по пищяла й.

Тя се зачуди какво ли ще почувства, ако толкова остро острие я пореже. И си помисли, че в сегашното й състояние това ще й хареса.

— Къде е той? — продължи Бренсис.

— Наблизо, милорд — отвърна Амара, докато ножът мина покрай коляното й. — Не съм сигурна къде точно.

— Много добре — одобрително каза Бренсис и целуна голата кожа зад коляното.

Амара потръпна в очакване.

— Какви са намеренията му? — попита Бренсис, връщайки се към разрязването на дрехата.

— Той чака моя сигнал — каза Амара.

Бренсис мрачно се усмихна, а в това време ножът разряза кожения крачол на бедрото на Амара и бавно продължи нагоре към хълбока й.

— За какво?

— За да освободим пленниците, милорд.

Бренсис се засмя.

— Ама че си амбициозна. И какъв трябва да е сигналът за него? От теб ще е останало малко, но когато го хванем, най-малкото ще се погрижа да му шепнеш в ухото, когато го заловим и започнем да го вербуваме…

Металът застърга по метал и Бренсис спря, мръщейки се в недоумение.

Амара погледна надолу и видя, че ножът му е разпорил кожената дреха над горната част на бедрото й, където няколко часа по-рано Бърнард беше сложил яка за послушание, която рязко се открояваше на бледата кожа.

Очите на Бренсис се разшириха от шокиращо осъзнаване.

Амара призова Сирус, ръцете й стремително се задвижиха. Тя хвана Бренсис за китката на ръката, която държеше ножа, и я изви към палеца му — движение толкова бързо, че го изненада и той нямаше време да се съпротивлява с нормалната си сила, още по-малко с усилена от фурии. Ножът се освободи от хватката му и Амара го улови с мързеливата прецизност на собствените си ускорени сетива, преди да е започнал да пада.