Фурията на принцепса

Рокус,

Душата ми отново е спокойна и ще напусна тази забравена от фуриите пустош. Не се съмнявам, че холтърите тук, в Калдерон, ще бъдат също толкова щастливи да видят как Легионът на короната си отива. Твърде много красиви млади мъже за всички тези симпатични холтърски момичета, за да устоят — което ми напомня, че исках да ти разкажа за моята изненада за баща ми. Най-вероятно той ще загуби дар слово, но майка ми ще го накара да разбере причината. По-късно, старче, искам да отделиш малко време, за да ме подкрепиш в една важна работа.

Мурестус и Цестааг току-що се завърнаха от Родес. Насочих ги по стъпките на онези, които поръчаха убийците, за които ти разказвах. Не намериха нищо, с което да се отиде на съд, но мисля, че трябва да посетя Родес и Калар с двама-трима верни приятели, веднага щом приключа с текущите ангажименти. Интересуваш ли се? Вече писах на Атис и той е вътре.

Инвидия получи писмото ми. Беше бясна, че казах на баща си не, въпреки че трябваше да се чете между редовете, за да се разбере причината. Е, ти я познаваш — учтива и студена като риба, дори когато се кани да бие някого до смърт. Баща ми ще се ядоса, че ще я откажа, но това не е нещо ново. Честно казано, никога не бях истински сигурен в нея. Да, тя е красива, умна, силна, грациозна — татко е сигурен, че това е всичко, от което се нуждая. Но ако няма лична изгода, Инвидия за хората и перо от врана не дава. Това означава, че тя е подходяща за всеки в столицата, но в същото време не съм сигурен, че е напълно нормална. На мен ми дай страст и състрадание всеки ден.