Фурията на принцепса

Амара и Бърнард щяха да им го дадат. Или поне тя искрено се надяваше, че Бърнард ще го направи.

— Чувате ли ме? — изсъска Амара в една пролука под горната плоча на първата клетка.

След миг забавяне отвътре попитаха.

— Кой е там?

— Аз съм курсор — прошепна Амара. — И говорете по-тихо, враните да ви вземат.

От клетката се чу объркано мърморене и несвързана реч на сънливи гласове. Те незабавно бяха заглушени от други гласове, които вероятно издаваха повече шум от всички объркани мърморения, взети заедно.

— Тихо — изсъска Амара, оглеждайки се наоколо, сигурна, че всеки момент някой ще забележи приглушената суматоха. — Ще ви изведем оттук, но трябва да освободим колкото се може повече хора. Останете нащрек. Всеки, който може да лети по права линия, трябва да е готов.

— Отвори клетката! — избухна някой.

— Бъдете готови — отговори Амара. — Ще се върна.

После тя се плъзна към следващата клетка и повтори диалога. И към следващата. И към по-следващата.

Вордът я откри, когато стигна до петата клетка.

Тъкмо успокояваше пленниците в последната каменна клетка, когато една от гущероподобните форми на ворда на двайсетина ярда от нея вдигна глава. Задуши с нос, след което издаде пронизващ вой, който се понесе над камъните в двора.

„Сигурно е подушил кръвта по мен“ — помисли си тя. Повечето животни реагират остро на миризмата на кръвта на жертвата.

Трябваше да използва момента и да се почисти по-добре — но вече беше прекалено късно.

Сега всичко се решаваше от скоростта.

Амара хвърли воала, за да се възползва от скоростта на Сирус, и се втурна да отваря клетките, преминавайки от една към друга и повтаряйки процеса.

— Алеранци! — извика тя, заради променените й възприятия думите звучаха странно разтеглени. — Алеранци, на оръжие!

Тъкмо отвори и последната клетка, когато около тях се разнесе хор от пронизителни вордски писъци. Пленените въздушни призователи започнаха да се измъкват от клетките, като крещяха собствени призиви.

— За Алера!

— Бийте се, жалки гадини!

Само засилените сетива й позволиха да види трептенето във въздуха над себе си, където гражданите бяха затворени под многослойни пластове защита в съответствие с техните магически способности. Избухна малка експлозия от искри, когато стоманата удари стомана — и пореден взрив от искри, когато втората стрела с невъзможна сила и прецизност удари друга от пантите на окачената клетка и дузина граждани внезапно се изсипаха от височина петнадесет фута върху каменния под на двора. Искри избухнаха и от втората окачена клетка на гражданите и се разнесоха още викове.