Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Сфера от нажежен до бяло пламък внезапно избухна във въздуха — не сред ворда, а непосредствено над и зад тях. За миг Амара си помисли, че призователят на огън е пропуснал, но от горещата вълна относително нежните крила на ворда почерняха и се сбръчкаха, а поривът горещ вятър от въздушните призователи ги накара да се завъртят неконтролируемо и да изпопадат на земята.
— Проклети буболечки! — изрева дрезгав глас и едър старец, в чиято сива коса все още се виждаха останки от яркочервени кичури, се появи накуцвайки, подкрепян от слабата, дрипава млада жена, която Бренсис наричаше Флора.
— Греъм? — удивено възкликна Бърнард, а лицето му грейна възторжено.
Старият огнен призовател присви очи, когато разпозна Бърнард.
— Бърнард! Какво, враните да те вземат, правиш на юг?
Бърнард застреля един от падналите рицари-ворди, който беше оцелял при сблъсъка със земята и се изправяше на крака.
— Очевидно те спасявам.
— Ба — изръмжа Греъм и Амара най-накрая разпозна в стареца предишния граф на Калдерон.
Той вдигна ръка и махна в кръг, при което ярки пламъци се появиха по стените, обграждащи двора — огненочервена завеса, появила се от нищото, която предизвика вопли на болка и протест от десетки все още невидими ворди.
— Премести се в долината, вика Гай. Оттегли се да си изживееш старините в богатство и комфорт, казва. Приключение на мой гръб, враните да го отнесат проклетия стар измамник — той присви очи към Бърнард. — Измисли някакъв изход от тази каша, момче. Не мога да държа това повече от половин час или около това.
— Половин час? — попита ухилен Бърнард.
— Дървените клетки — каза Амара. — Можем да ги използваме като въздушни екипажи, поне докато излезем извън града.
Бърнард се обърна към нея и силно я целуна в устата. След това той извади меча си и го хвърли на друг освободен призовател на метал. Посочи към него и към човека, който беше взел меча на Амара.
— Ти и ти. Вие сте стражата. Убивайте всичко, което премине — той посочи с пръст към освободените призователи на земя. — Въоръжете се с нещо и помогнете.
После се обърна към гражданите, които се бяха събрали около лорд Греъм.
— Всеки, който има някакви познания във водно призоваване, да направи всичко по силите си да помогне на останалите да се прочистят от афродина, като започваме с гражданите и призователите на въздух.
Един от гражданите, мъж, който щеше да е помпозно впечатляващ, ако беше чист, поддържан и стоеше в цивилизованата част на света, попита със замаян глас:
— За кого се мислите вие?
Бърнард пристъпи напред и заби юмрука си в устата на протестиращия. Мъжът се свлече на земята като чувал.
— Аз — каза Бърнард — съм човекът, който ще спаси живота ти. Вие двамата, хвърлете го в една от дървените клетки. В безсъзнание той ще ни бави по-малко. Размърдайте се, хора!
— Правете това, което ви казва! — извика лорд Греъм.
Гражданите се втурнаха да изпълняват.
— Кървави врани — изсумтя Амара. — Знаеш ли кой беше този?
— Идиот — каза Бърнард, очите му горяха. — Може после да ме предизвика, ако иска. Не е ли време да се захващаме за работа?
— Какво трябва да правя?
— Въздушни призователи и карети. Подготви ги.
Амара кимна.
— Бърнард, а робите…
— Ще вземем всеки, който хвърли оръжие и иска да си тръгне — каза Бърнард. — Ако се намери място — той се наведе и отново бързо я целуна, след което изръмжа: — Когато те измъкна оттук, графиньо…
По тялото й премина тръпка, която нямаше никакво отношение към изработените от фурии яки.
— Но само след като и двамата се изкъпем. А сега не ме карай да те пляскам по устните, ваше превъзходителство.
Той й намигна, след което се обърна да изреве заповеди към освободените алерански граждани и рицари, подготвящи бягството им.
Половин час по-късно десетки импровизирани въздушни екипажи се издигнаха от превзетия град, съпровождани от безполезните протестиращи писъци на ворда. Около десетина вордски рицари се опитаха да ги спрат, но бяха прогонени от половин дузина призователи на огън, а миг по-късно въздушните екипажи бяха твърде високо и се движеха твърде бързо за всяко крилато същество, което би се опитало да ги настигне.