Фурията на принцепса

В отговор на одобрението му вълна от удоволствие премина през тялото й, излъчваща се от яката за послушание на бедрото й.

— Ох — изпъшка тя. — Любов моя, моля те. Внимавай с думите си.

Бърнард примигна недоумяващо, после явно разбра. Намръщи се и пристъпи към нея, като остави лъка настрана. Изръмжа гърлено, хвана стоманената яка около врата й и я скъса с голи ръце.

— Така и не намерих ключа за нея — каза той и коленичи. Яката на бедрото й беше по-плътно прилепнала и тя усети топлите и груби пръсти на Бърнард да се плъзват под нея. — Не мърдай. Може да те пореже.

Видя го да спира за момент и си помисли, че е изкушен. В крайна сметка той може да не свали яката от нея, нали? Никой друг освен него не може да го направи. Ами ако той просто я остави? При самата мисъл яката отново запулсира с чисто блаженство и Амара се олюля, докато се опитваше да си спомни защо това да е лошо.

И тогава се чу нов звук на разкъсване на метал и мислите й внезапно отново се проясниха.

— Отвратително нещо — изплю Бърнард и се изправи със счупената стоманена яка в ръка.

— Ворд! — изкрещя един от все още заключените в дървени клетки пленници.

Една от гущероподобните форми се беше покатерила на близката стена и сега скочи надолу върху една от наводнените с вода клетки с призователи на огън, като се опита да ги достигне с ноктите си.

Бърнард се завъртя, вдигна стоманената гривна и я хвърли с увеличена от фуриите сила.

Металът удари ворда между крайниците и го разкъса като хартия. Вордът падна, като пищеше и пръскаше с мръсно изглеждаща кръв всичко около себе си.

Амара хвърли меча си на един от освободените призователи на метал, докато множество ворди се изкачваха по стените. Тя посочи към другите клетки и заповяда:

— Освободете ги!

— Да, милейди! — извика той в отговор.

После се обърна към най-близката окачена клетка с призователи на земя и я разряза с тънкото стоманено острие, а решетките се разделиха сред дъжд от искри, след което бързо премина към тази до нея.

Амара видя как Бърнард отново вдигна лъка си и хладнокръвно свали от стената два приближаващи ворда.

— Не можем да ги задържим — извика той. — Освободи призователите на въздух и отлети заедно с тях.

— Не говори глупости — възрази Амара. — Всички тръгваме заедно.

— Те са прекалено много, а нашите хора не са въоръжени. Половината от тях едва стоят на краката си — каза Бърнард.

Отгоре се спусна рицар-ворд и той го простреля право в гърдите. Съществото падна на земята буквално като ранена птица и един от освободените земни призователи го довърши с тежкия железен прът, изтръгнат от стените на клетката, в която доскоро беше затворен.

Но идваха все повече и повече ворди. Те изпълзяваха над стените от всички страни. Околният въздух завибрира от бръмченето на крилата на рицари-ворди и половин дузина кошмарни крилати същества се материализираха отгоре, след което веднага се насочиха към все още замаяните и беззащитни пленници.