Фурията на принцепса

Тя се застави да пристъпи към гардероба, съзнавайки, че ококорените очи на Лиса следят движенията й. Момичето с яка беше отворило ужасено уста, сълзи се стичаха по лицето й и чертаеха дири през капчиците кръв, опръскали лицето й. Амара го отвори и грабна една от туниките на Бренсис, бързо я навлече върху себе си, след което преметна един от плащовете му през раменете си. Всичко й висеше като чувал, но нямаше избор. Няколко секунди по-късно тя с бързо движение извади меча на Бренсис от колана на бедрото му, притеснена, че неподвижността му може да е хитрост, но мъртвият не помръдна. Подобно на дрехите, мечът беше твърде голям, за да го носи удобно, но както при дрехите, тя нямаше голям избор.

— Съжалявам — изхлипа Лиса, — съжалявам, много съжалявам.

Амара се обърна да погледне момичето и улови собственото си отражение в огледалото, окачено на стената. Цветът на тъмнозелената й туника и наметало беше в рязък контраст с почти изцяло покритите й с алени петна лице, коса, ръце и гола кожа на крака. В едната си ръка стискаше окървавен нож, в другата — блестящ меч, а очите й бяха диви и пълни със заплаха. За момент Амара се уплаши от отражението си.

— Стой тук — каза тя на момичето с твърд и ясен глас, — докато не ти бъде наредено друго.

— Да, милейди — каза Лиса, като се просна сервилно на пода. — Да, да, ще го направя.

Амара се обърна към прозореца, отключи го и го отвори. Той гледаше към двора на робския пазар, който изглеждаше като последния път, когато го видя — пълен с пленници, макар и с доста по-малко пазачи, отколкото преди. Виждаха се само няколко ворда, но зеленото сияние на кроача в различни части на Церес беше по-ярко от предишната нощ.

Тя не можеше да бъде сигурна за нито един от подчинените алеранци. Някои от тях биха могли да сътрудничат, както го направи Рук, когато двете се сблъскаха. Някои може би бяха по-дълбоко подчинени от модифицираните яки спрямо други. Някои може да бяха в състояние да се противопоставят на контрола на яките и да им помогнат — но Амара нямаше как да ги различи един от друг.

Затова трябваше да счита всеки от тях за враг.

Амара застина за момент на прозореца, напълно осъзнаваща, че може да я видят на светлината на свещите в стаята.

Неясните очертания на женска фигура, появяваща се в този прозорец, несъмнено бяха позната гледка за онези отдолу и тя нямаше как да разбере къде е Бърнард, за да му даде по-ясен сигнал. Можеше само да се надява, че той е проследил къде са я отвели и ще е в състояние да наблюдава сградата, за да я види да стои там като мишена. Тя бавно преброи до тридесет и дръпна завесите.