Фурията на принцепса

— Баща ми винаги е оценявал бунтарството на жените си. И въпреки че никога не съм имал такива предпочитания, започвам да виждам привлекателността.

Той приклекна над Амара, яката се поклащаше пред очите й.

— Знаеш ли, Рук беше първата ми. Май бях на около тринадесет. Тя беше с няколко години по-голяма — той поклати глава. — Мислех, че ме харесва. Но по-късно осъзнах, че тя трябва да е действала по заповед.

Той оголи зъбите си в отвратителна гримаса, която изобщо не приличаше на усмивка.

— Точно както трябваше да направи тази вечер.

Амара го изгледа дълго и мълчаливо. После каза:

— Всъщност не си виновен, че си отгледан от чудовище, Бренсис. Може би никога не си имал шанс. И не мога да те виня, че искаш да оцелееш — тя му се усмихна. — Така че ще ти дам последен шанс да постъпиш правилно, преди да те убия.

Бренсис се вторачи в нея за секунда, а в очите му трепна несигурност. След това се изсмя.

— Да ме убиеш? — възкликна той. — Графиньо, след малко ще отида в леглото си и ти ще се радваш да ми правиш компания.

Той бавно огледа двора.

— Може би ще взема някое от моите момичета, за да те изкъпе. Нека видим доколко можем да разширим кръгозора ти.

— Използвай главата си, глупако — каза Амара. — Мислиш ли, че ще оцелееш при ворда?

— Животът е кратък, графиньо — отговори той с горчивина. — Аз вземам от него всичко, което мога. И точно сега ще взема теб.

Не беше забелязала, че той е намазал яката с окървавения си палец и сега я уви около врата й като лента.

И екстазът превърна нейния свят в едно безкрайно бяло петно.

Тя усети как тялото й се извива против волята й и нямаше сили да го спре. Удоволствието беше не само сексуално, въпреки че интензивността му беше просто невероятна. Но на върха на тази наслада имаше слоеве и слоеве от други усещания. Простото удоволствие от чаша топла напитка в студена сутрин. Вълнението, което изпитваше при вида на Бърнард, ако не го е виждала дни или седмици. Радостта от извисяването през тъмни, гъсти облаци в ясното синьо небе. Свирепото удоволствие от победата във Вятърните изпитания при жестока конкуренция, когато беше в Академията. Бълбукащият смях, последвал след третата или четвъртата отлична шега, която беше чула вечерта — и хиляди други, всяко едно щастие, всяка една радост, всяко прекрасно нещо, което й се беше случило, всяко удовлетворение на тялото, ума и сърцето, всичко се сля в едно зашеметяващо цяло…

Бренсис, вътрешният двор, ворда, Империята, дори собственият й съпруг — нищо нямаше значение.

Нищо нямаше значение, само тези усещания.

Знаеше, че ще плаче, ако трябва да мисли за подобни глупости.

Някой й шепнеше. Тя не знаеше кой. Не й пукаше. Шепотът нямаше значение. Важното беше само потапянето в удоволствието.