Фурията на принцепса

— И е станал това, което мрази — тихо каза Ария. — Предполагам, че и преди него се е случвало на много хора.

Огън цъфна в средата на Първи акватайнски, светлината на горящ меч, който се виждаше ясно дори от това разстояние, посред бял ден. Легионът изрева в отговор, звукът наподобяваше звук от вълни, които се удрят в скали. После те се вклиниха в масата на врага, убивайки и мачкайки. Огнени копия полетяха към най-едрите ворди, сфери от горещ бял пламък обгърнаха главите на бегемотите и те падаха на земята, сплесквайки други ворди.

Кавалерийски крила се изстреляха от двете страни на Първи акватайнски и се забиха в процепа, тормозейки и смазвайки обърканите ворди, докато легионът се прегрупира и оттегли под прикритието на внезапната кавалерийска атака. Легионът се оттегли на около триста ярда от първоначалното си положение срещу ворда и възстанови линиите си, след което кавалерията на свой ред отстъпи зад тях.

Отново легионът се сблъска с вордите, които сега настъпваха по-плътни и по-координирани. От двете страни на Първи акватайнски се присъединиха братските легиони — Втори плацидски, реши Исана, и Легионът на короната, съдейки по знамената. Отново вордите бяха отблъснати назад. И отново кавалерията нахлу и прикри оттеглянето на пехотата. Още триста ярда бяха спечелени — но все повече и повече бронирани фигури оставаха на земята, неподвижни и безмълвни, под наплива на безмилостния враг.

Исана наблюдаваше как легионът повтаря своята маневра срещу врага, но всеки път вордите идваха в по-гъсти редици и всеки път легионите отвоюваха все по-малко земя, преди да се наложи да се връщат и отново да встъпват в бой.

— Защо Антилус още не е нападнал? — попита Исана. Тя погледна през рамо към Арарис, който търпеливо чакаше отзад. — Ако не се появят скоро, легионите долу ще бъдат унищожени.

Арарис поклати глава.

— Не. Акватайн ги удържа точно там, където ги иска.

Той посочи плътните редици на ворда.

— Той ги изкушава да се концентрират, за да се подготвят за финално настъпление.

— Точно така, кървави врани — каза Рокус Антилус, без да откъсва поглед от бойното поле, приближавайки с коня си. — Неговите летци ни забелязаха. Той събира всички тези големи гадости на едно място, за да мога аз…

Той удари с юмрук в отворената си длан — звукът прозвуча шокиращо силен в царящата тишина на върха на хълма.

— Не е зле — добави той едновременно със завист и възхищение в гласа си — за някой, който не е много повече от аматьор.

— Още колко време? — попита го Арарис.