![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Сега разбираш ли ни, червей?
Качулката направи половин поклон.
— Поздрави, почитаеми Лиосан.
— Оставете оръжията и доспехите си, нарушители. Сега сте наши роби.
Качулката се обърна към Скинър — лицето му бе закрито от железния шлем, черен и все пак блестящ, сякаш овалян в пясък, но можеше да си представи вдигнатите му вежди. Вместо отговор Скинър направи на Качулката знак да се отмести и напредна към четиримата.
Може би не разбраха или не можеха да възприемат ставащото, но Скинър успя да се добере до първите двама преди те да са измъкнали оръжията си. Щом най-близкият посегна към дръжката на меча, Обетникът го хвана за ръката, тласна го настрани, онзи се удари в стената на пролома и разпиля парченца от спечената глинеста почва, нащърбени като излезли от грънчарска пещ чирепи. Удари втория с лявата си ръка в другата стена. И двамата рухнаха в несвяст. Останалите двама, с извадени мечове, издигнаха белите си триъгълни щитове. Скинър продължи да ги приближава, все още с голи ръце. Първият замахна, извитото бяло острие удари вдигнатата бронирана ръка и се пръсна на парченца. Лиосан невярващо зяпна от учудване. Юмручен удар откъм Скинър заби щита в гърдите му и го събори на земята; той лежеше зашеметен. Другият лиосан замахна към гърдите на Скинър, но острието просто отскочи от проблясващата тъмнопурпурна броня на Обетника. Една ръка се протегна, цапна лиосан по главата и го просна. Без да спира, Скинър прекрачи над падналия. Качулката го последва и не си направи труд дори да погледне надолу.
След известно време един от лиосан се надигна замаян. Свали шлема си и го захвърли на земята.
— Брат Ениас, намирам се в опасна близост до това да загубя вярата си.
Друг се надигна, закашля се и трескаво заопипва гърдите си.
— Дръж се за вярата, брат Джорруде. Това са изпитания на силата ни, не е ли тъй?
— Е, не мога да говоря от твое име, брат Ениас, но аз бях подложен на сурово изпитание.
Откъм другите двама се дочуха стонове и Джорруде им помогна да се изправят на крака.
— И кои бяха тези? — обърна се той към Ениас.
— Не зная. Човеци, ала усещам обети, съглашения и покровителство около тях. Достатъчно, та да ни нападнат и да престъпят оттук безнаказано.
— Трябва да ги проследим! Да им въздадем правосъдие! — обади се третият.
Джорруде взе шлема си и почисти праха от него.
— Може би ще е най-добре да продължим търсенето си… какво мислиш ти, брат Ениас?
— Да, брат Джорруде. Въздаването на правосъдие може да е удовлетворение, ала ние не бива да пренебрегваме целта си. Братя, Отецът Светлина е отвърнал лик от нас! Някаква грешка или недостатък у нас или при предците ни е прекъснал нашата връзка. Трябва да открием как отново да докараме топлотата на взора му връз нас.
Брат Ениас нагласи бронята си и потрепери.
— Това е нашата цел!
— Да, брат Ениас — изрекоха другите трима.
Качулката изчака да има достатъчно разстояние между тях и лиосан — пазители, пътници като тях двамата или пък каквито и да бяха — преди да реши да опита излизане от Тирлан. Не очакваше да стане — енергиите тук бяха тъй неуправляеми, та да им наложи волята си щеше да подложи на изпитание уменията му до техния предел.
Раздвижваше ръцете си, когато Скинър спря.
— Там, Качулка. Какво е това?
Той погледна напред, после нагоре. Едва видна над тесния процеп на някакво разклонение на пролома, стърчеше кула от червеникави тухли. Качулката зяпна. Велика Майко Мрак — кой би могъл… Той бързо отстъпи настрани и се прикри.
— Трябва да напуснем. Веднага.
Скинър разсеяно вдигна облечената си в желязо ръка и размаха пръст към Качулката.
— Не мисля. Любопитен съм.
— Не се залъгвай. Тук има сили, много по-могъщи от ония лиосан.
— Тогава нека отидем и срещнем тези могъщи сили.
— Ти да не си безумен? Извеждам и двама ни. Сега.
Пръстът посочи.
— Не. Ще ме придружиш за в случай, че се окажеш необходим.
Обетникът и Върховен маг се умълча за миг и докосна белезите — като наниз от бисери по врата му. Нашият Скинър е още по-властен от времето, когато ни остави. Все пак беше могъщ още тогава, а и тази Ардата явно е вложила още по-големи сили в него. Защо ще го направи и после просто ще му позволи да си тръгне? Тук има някаква по-голяма тайна. И може би ще бъде занимателно… Той направи знак да продължават.