Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Произнесените от принца думи като че ли прогониха вцепенението на хобита, той се заля в червенината на внезапен срам, покрусен от нерешителността си. Беше му много обидно, защото усещаше, че негово бе правото да се обърне към Духа на Познанието.

Неочаквано Драконът рязко отвори очи и синята им бездна, сравнима единствено с ясно дневно небе се взря право в хобита – надникна право в душата му, пронизвайки и опознавайки го до дъно. До последните дълбини на съзнанието достигаше този поглед и всичко съставящо същността на Фолко като че ли се раздвои и хобитът проумя, че в този миг в разума на Великия Орлангур е възникнал негов безтелесен двойник. Невъзможно беше да се скрие или утаи нещо от този взор и Фолко отказа да се бори, както бе опитал да постъпи, например, в паметната нощ на срещата си с принц Форве. Хобитът сам разтвори насреща своя ум и сърцето си, за да разбере Великият Орлангур, че Фолко няма какво да крие от пронизващия син поглед.

- Аз отдавна ви очаквах – чу Фолко беззвучния глас на Златния Дракон в съзнанието си. – Дори заповядах на чедата си да не ви безпокоят, за да дойдете тук без излишни за случая усилия. В равновесното битие на Света е възникнало силно смущение, Везните се люшнаха. Този човек – вие го нарекохте по различни начини – този Господар действително притежава Велика Сила. Вие сте смели, щом вървите против нея! Чувствам неговата Сила и чувствам вашата, зрееща на най-западния край на Средната земя -Сила, прицелена към Господаря. Аз следях и него, и вас. И когато вие тръгнахте към мен, реших, че непременно трябва да стигнете. И така, искате да знаете каква е същността на Силата на Господаря и не е ли той ново въплъщение на Вечния Враг?

Орлангур направи пауза, и хобитът неволно си помисли, въпреки че се вслушваше с най-голямо внимание в гласа на Златния Дракон, че Орлангур като че ли е малко високопарен и многословен.

- Да, ще ви кажа... – продължи през това време Драконът – Силата на споменатия човек действително е от Деветимата. Аз ги познавах – и като хора, и като призраци. Това бяха прославени воини и пълководци, притежаваха могъща воля, бяха безстрашни и властолюбиви. Жадно устремени към властта, те приеха от ръцете на Саурон, както го наричате вие – макар истинското му име да е съвсем друго, – Пръстените на Властта, Деветте Мъртвешки Пръстена, изработени от Врага. Тази история ви е добре известна. Но едва ли знаете, че не само Пръстените въздействаха на притежателите си, но и носилите ги хора на свой ред въздействаха на тези наистина ужасни творения на могъщия Дух. Защото действието е равно на противодействието. Когато нещо действа на друго нещо, то не може да остане непроменено, без да изпита влияние от обекта на своето действие. Такъв е всеобщият неумолим закон на Всемира. Пръстените промениха получилите ги, телата на хората станаха на прах – само поддържаните от вълшебните сили кости съхраниха в себе си подобие на живот и Деветте Носители на Пръстените станаха най-страшните и верни слуги на Саурон, предани му абсолютно, защото той беше източникът на съществуването им. Те станаха изчадия на Мрака, всичко човешко в тях беше изтрито... ала не останаха същите и Пръстените. Защото Силата на хората също ги преобразяваше. Малко, но все пак ги преобразяваше, привнасяйки в тях човешко начало. И постепенно Пръстените от първоначално дадена им разрушителна субстанция се превърнаха в сложно съединение от на пръв поглед несъвместими същности. Носилите ги прибавиха към Силата на Пръстените – към умението им да заповядват и да подчиняват чрез страх, да управляват извънземни сили – умението да увличат след себе си хората, изкуството да се води война и уреждане на държава, дарбата да бъдат харесвани, способността да вникват в нуждите на обикновените и слабите люде, без което не може да постигне успех нито един водач... И първородната субстанция на Пръстените престана да бъде сама себе си. Не, тя никъде не изчезна, тя както и преди доминира в остатъците от Пръстените, заплашвайки притежателя си с ужасен край, но към нея се добави твърде много човешко. Вие ще ме попитате как са попаднали тези Сили при Олмер? Ще ви кажа.