Колелото на Осхайм [bg]

— Аз ще отида.

Завъртях се.

— Аз ще го направя. — Гласът беше тънък, но решителен. Хенан протегна ръка към Кара. — Дай ми руната.

— Не можеш — отсече Снори. — Видя какво е там. И трябва да се тревожиш не за това, което видя, а за онова в теб, което ще излезе наяве. Ефектът тук долу е много по-силен, отколкото на повърхността…

Хенан не му обърна внимание. Обърна се към Кара.

— Ти им каза, че трябвало да дойда. Каза „какво може да е по-ценно от някой, чието семейство е устоявало на притеглянето на Колелото от поколения“?

— Да, но… — Кара се запъна. — Това е различно. Сам видя…

— Всеки, който се приближи до Колелото, може да се нарече маг на развалата — прекъсна я Хенан. — Джал накара земята да се разтвори и да погълне някого. — Той показа с ръце. — Но повечето не остават такива задълго. Колелото ги убива.

— Адски си прав! — казах. — И смъртта им хич не е хубава. Трябва да си луд, за да отидеш там. — Открих, че не искам да гледам как момчето умира.

— Дядото на дядо ми е Лотар Вейл. Той е правил магии по-близо до Колелото от почти всеки преди или след него, и то цели десет години — а после е намерил сили да се махне! Ето защо моето семейство не усеща притеглянето. В нашите вени тече кръвта на Лотар. Ужасите не идват за нас. — Беше нужен опитен лъжец, за да забележи колебанието, но аз познах, че той само гадае.

— Не знаеш какво говориш — каза Кара.

— Нека опита — избоботи Снори.

— Какво? — Кара хвана момчето за ръката, сякаш то можеше да се метне през границата всеки момент.

— Достатъчно голям е, за да решава сам. След две години ще стане мъж. Освен ако не се провалим тук — тогава никой няма да е нищо след две години. — Снори махна към огледалото. — Ако не го счупим и Синята дама ни види, мислиш ли, че ще го вземе за свой малък помощник? Или ще го убие заедно с нас?

Кара не каза нищо, но протегна ръка. Желязната пластинка тъмнееше върху бялата ѝ длан. Хенан я взе, прокара пръсти през рошавата си червена коса, погледна нервно Снори и мен и стъпи с единия си крак отвъд границата. Направи още една крачка. Вече изцяло в незащитената зона, погледна назад и устните му трепнаха в усмивка.

— Побързай! — Кара му махна да продължава.

Хенан се обърна и тръгна с бързи стъпки към огледалото, протегнал ръце пред себе си, сякаш си пробиваше път през паяжини. Въздухът около него закипя. Полувидими форми се виеха около момчето като стъклени фигури, забележими само като хаос от повърхности, които улавят и изкривяват светлината.

Щом се доближи до огледалото, една от сенките потъмня и доби цвят. Нещо подобно на змия се уви около китката му, когато той протегна пластинката напред.

— Не! — Хенан май беше по-скоро ядосан, отколкото уплашен. Змията или пипалото стана прозрачно, докато той се взираше в него, и изгуби отново веществеността си. Хенан притисна руната към повърхността на огледалото.

— Брьота. — За миг думата увисна във въздуха, трептейки през полувидимите ужаси, докато Колелото се мъчеше да им придаде форма. В следващия огледалото се напука с трясък, от който ми писнаха ушите. Паяжина от пукнатини плъзна по него, от върха до основата. Моментално зазвуча пронизителен вой, равномерната бяла светлина се смени с пулсиращи оттенъци на червеното, от цвят на нажежени въглени до алено.