Колелото на Осхайм [bg]

— Синята дама смята да използва огледалото, за да дойде тук… ако вече не е дошла. Тя може да надзърта през огледалата и ако ни види… ами, тогава сме го загазили: тя не иска Колелото да бъде спряно.

— Ако счупите огледалото, магнитната обвивка ще стане нестабилна. Всевъзможни процеси могат да излязат извън определените граници…

— Ние сме дошли да изключим машината. Няма значение, ако я повредим малко преди това. — Синята дама можеше да погледне към нас всеки момент. Огледалото бе нейният последен път за бягство от кулата ѝ в Блужен: трудно би го пренебрегнала. Паниката, която кипеше на нивото на гърдите ми, откакто бях дошъл в съзнание, сега започна да се надига към очите ми.

— Ами… — Професор О’Кий сви устни. — Ще трябва да слезете до оригиналното огледало в зала Е. Отбелязана е на картата. Но ако счупите първичния образ, ще ви останат може би само минути…

— До?

Професорът сплете пръсти, събирайки ръцете си в един-единствен стегнат юмрук.

— На ваше място бих побързал.

— Кара? — Обърнах се към вьолвата, облян в студена пот.

Тя вдигна очи от картата.

— Вървете след мен.

Следвах я по петите, а чувството за спешност ме гонеше и ме хапеше по петите. Три тесни коридора, един завой наляво, два надясно, стълба нагоре, стълба надолу. На три места минахме покрай фасетки от огледалото и всеки път на тях се виждаше нервното лице на професора, наблюдаващо преминаването ни. Всеки път сърцето ми се разтуптяваше в ритъма на паниката. Всяка фасетка бе прозорец, през който можеха да ни гледат незнайно колко ужаси.

— Близо сме — каза Кара и се приведе да се мушне покрай още една от фасетките.

— Трябва да видя — казах.

— Какво? — Устата на Кара беше стисната в тясна линия.

Да си наблюдаван и да не знаеш дали те изучават, или не, означава да си жертва. Хищникът дебне скрит.

— Трябва да видя — повторих и хванах ключа. Пристъпих към огледалото. За момент то показваше разпилени образи на принц Джалан, трепкащи около главното отражение, един от друг по-пребледнели от страх, които се смаляваха, докато изчезнат. Лицето на професора се появи пак, намръщено. Преди да успее да заговори, аз допрях ключа до огледалото. — Покажи ми.

Картината се промени от нишата в основата на машината и голия каменен под зад нея в луксозна стая, дебело застлана с тъкани килими и с елегантни бюфети покрай едната стена. На единия имаше инкрустирана кутийка, от която перлени нанизи и златни верижки се бяха разсипали върху полираната повърхност. И по всички стени имаше огледала, десетки огледала с всякакви форми и размери, в рамки от сребро, от ковано желязо, от изящно резбовано дърво, позлатено и блестящо, от избелен чам, напукан от неправилна употреба… и почти всички бяха счупени; парчетата им висяха като строшени зъби и осейваха пода.