V. [bg]

— Остани си у дома.

— Не. Дори и само да се уверя що за дупка е Ленъкс.

— Скъпи мой, скъпи мой — запя Руби, тихо и някак разсеяно: — Чу ли, скъпи мой/ Разбра ли / Че в Ленъкс вече няма дрога.

— Как го направи?

— С изгоряла тапа — обясни тя. — Както някога актьорите се гримирали като негри.

— Не — Руни се поотдръпна от нея. — Нищо такова не си използвала, според мен. Изобщо не ти е бил нужен грим. Знаеш ли, че Мафия те смята за немкиня. Аз те мислех за пуерториканка, докато Рейчъл не ми каза. Може би именно там е работата, ние гледаме и всеки те вижда такава, каквато пожелае? Защитна окраска?

— Достатъчно книги съм прочела — заяви Паола. — Слушай Руни, никой не знае какво представляват малтийците. Те самите се възприемат за чиста раса, а европейците ги смятат за семито-хамити кръстосани с турци, северноафриканци и Бог знае какво още. Но за Маклинтик и за всички останали тук, аз съм негърката Руби…

Той изсумтя.

— Не ме издавай пред тях. И нито дума на Маклинтик, моля те.

— Няма да казвам никому, Паола.

Маклинтик се върна.

— Вие двамата почакайте, докато намеря една приятелка.

— Рейчъл ли? — просия Маклинтик. — Прекрасно!

Паола изглеждаше разстроена.

— Представям си нас четиримата в провинцията… — Руни бе пиян и заваляше думите, които бяха предназначени за Паола. — Ще се получи отлично, това ще бъде нещо свежо, чисто, ново начало.