![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
И рисунки на цвят от азалея и рожковено дърво.
Останаха два въпроса, на които трудно може да бъде отвърнато. Ако, давайки последното причастие, Фаусто действително бе нарушил споразумението с Бога, защо бе оцелял в бомбардировката?
И защо не бе възпрял децата или защо не бе отместил гредата?
В отговор на първия, можем само да предполагаме, че той вече беше Фаусто ІІІ и повече нямаше нужда от Бог.
Вторият въпрос бе подбудил неговия приемник да напише тази изповед. Фаусто Мистрал е виновен за убийство: бих казал тежи му грехът на бездействието. И ще отговаря пред Бога, не пред трибунал. А в момента Бог е далеч.
Нека бъде Той по-близо до теб.
Валета, 27 август 1956
Стенсъл остави последния ситно изписан лист да се изплъзне от пръстите му и след кратък полет да кацне на голия линолеум. Беше ли го сполетяло изобщо неговото лично съвпадение, беше ли се случило произшествието, което да развълнува повърхността на това застояло блато и да прогони всички комари на надеждата да пищят в нощния мрак?
„Един англичанин, тайнствено същество на име Стенсъл.“
Валета. Сякаш мълчанието на Паола от… Господи, вече осем месеца! През цялото това време, с недвусмисления отказ да му разкаже каквото и да е било, не го ли бе насочвала почти силом към деня, когато той трябваше да приеме Валета за един от възможните варианти? Защо?
На Стенсъл би му се искало по прежному да вярва, че за баща му смъртта и V. са били две различни понятия. Все още можеше да направи такъв избор (нали?) и да продължава в същия дух на безметежно спокойствие. Би могъл да отиде на Малта и вероятно да приключи с този въпрос. Той бе избягвал пътуването до Малта. Страхуваше се да доведе тази работа докрай; но, по дяволите всичко, ако останеше тук, работата пак щеше да бъде свършена. Да изкръшка или да намери V.? Той не знаеше от кое повече се страхува — от V. или от съня. Или те бяха две разновидности на едно и също нещо.
Нищо друго ли не оставаше, освен Валета?
Дванадесета глава
В която нещата не са особено забавни
І
Купонът бе започнал късно, само с ядро от дузина Шантави. Вечерта бе гореща и надали щеше да захладнее. Всички се потяха обилно. Таванът бе част от стар склад, тоест не се водеше като законно жилищно помещение. Още преди години сградите в този район бяха определени за събаряне. В някой прекрасен ден щяха да се появят кранове, багери, самосвали, булдозери и да изравнят квартала със земята; но междувременно никой — нито градската управа, нито собствениците — не възразяваше против известна печалба.
Ето защо таванският апартамент на Раул, Слаб и Мелвин бе пропит от дух на непостоянство, сякаш пясъчните скулптури, незавършените картини, хилядите книги с меки корици отрупали импровизираните етажерки от циментови блокчета и разкривени дъски, дори и великолепната мраморна тоалетна чиния открадната от една тежкарска къща в източната част на 70-та улица (впоследствие отстъпила място на стъклено-алуминиев жилищен блок), представляваха част от декора на експериментална театрална постановка и можеха във всеки момент да бъдат унищожени без предупреждение и без обяснение от подвизаващата се в съответствие със сценария шайка заговорничещи безлики ангели.
Купонясващите обикновено пристигаха в късните часове. Хладилникът на Раул, Слаб и Мелвин бе наполовина запълнен с рубиненоцветна конструкция от винени бутилки плюс галон „вино пайзано“ леко вляво и малко по-високо от центъра, почти съборил две 25-центови бутилки „Гало Гранаш Розе“ и една чилийски ризлинг по-долу вдясно и т.н. Вратата му бе оставена отворена, за да могат хората да оценяват скулптурната композиция, да се възхищават. Защо не? Тази година спонтанното изкуство бе много актуално.
Купонът бе започнал без Уинсъм, а и той изобщо не се появи цялата нощ. Нито следващата вечер. Същият следобед той бе влязъл в сериозна разправия с Мафия. Поредният скандал бе възникнал, защото Руни пускаше в хола по магнетофона записи на Маклинтик, докато тя се опитваше да твори в спалнята.
— Сигурно щеше да ме разбереш, ако поне веднъж бе опитал да сътвориш нещо, а не да преживяваш от това, което другите създават — крещеше Мафия.
— С творчество се занимава твоят редактор или издателят — отвърна Уинсъм. — Без тях, момичето ми, ти си заникъде.