V. [bg]

Пиг, злобният Пиг този път беше прав. Естър се появи у Слаб с традиционния вид на загазила работничка, шивачка или продавачка: сплъстена коса, подпухнало лице и вече наедрели гърди и бедра.

След пет минути кажи-речи бе подлудила Слаб. Облеченият в мрачно-тъмни дрехи Слаб жестикулираше нервно и отмяташе рязко кичура от челото си, застанал пред „Датско сирене №56“, покриващ цялата стена разкривен екземпляр, редом с който той изглеждаше като джудже.

— Не говори глупости. Шьонмейкър няма да ти даде и пукнат цент, сигурен съм. А искаш ли да се хванем на бас, че детето ще бъде с огромен гърбав нос?

Това й затвори устата. Благодушният Слаб бе привърженик на шоковата терапия.

— Виж какво — той взе един молив. — Точно сега времето не е подходящо за Куба. По-горещо е, отколкото в Нуева Йорк, не е сезонът. Обаче Батиста343 може и да е гадно фашистко копеле, обаче на сметката му се води едно добро дело: разрешил е абортите. Което предполага, че ще имаш на разположение дипломиран лекар, който си знае работата, а не някой дилетант с треперещи ръце. Ще бъде чисто, безопасно, напълно законно и най-главното, евтино.

— Това е убийство.

— Значи си станала католичка? Добър ход. Кой знае защо във време на упадък това става модно.

— Ти знаеш много добре каква съм — прошепна Естър.

— Да не се задълбаваме на тази тема. Де да бях знаел. — Слаб се замисли за минута, понеже усети, че изпада в сантименталност. Започна да свещенодейства с цифрите върху парче веленова хартия. — За триста долара ние ще можем да те заведем дотам и обратно. Включително храната, ако все пак огладнееш.

— Кои „ние“?

— Цялата Шантава Пасмина. Няма да отнеме повече от седмица. Ще станеш шампионка по йо-йо.

— Не.

Те философствуваха, а междувременно следобедът залязваше. Никой от тях не приемаше, че защитава или опитва да докаже нещо важно. Това напомняше словесен дуел или игра на отгатване на думи или имена. Те цитираха Лигурийските трактати, Гален, Аристотел, Дейвид Рисман, Т. С. Елиът344.

— Как така можеш да говориш, че човешкият зародиш има душа? Откъде знаеш в кой точно момент душата се вселява в тялото? И дали изобщо ти самата имаш душа?

— Това е убийство на собственото дете, ето какво е.

— Дете-мете, глупости! Сложна белтъчна молекула и нищо повече.

— Предполагам в редките случаи, когато се къпеш, не би имал нищо против да използваш нацистки сапун от евреин, някой от онези шест милиона!

— Добре де. — Слаб вече го хващаха дяволите. — Ако не е молекула, какво е?

След това спорът вече не бе просто нелогичен и предвзет, а се изроди в емоционален и фалшив. Двамата наподобяваха пияници обхванати от сухи напъни за повръщане: вече избълвали и отхвърлили всякакви непотребни и, както винаги, неуместни думи, те почваха да запълват таванското помещение с безсмислени напразни крясъци, опитвайки да изповръщат собствените си живи тъкани и органи, безполезни навсякъде другаде освен там, където им се полагаше да бъдат.