V. [bg]

— Ха, ха — отзова се Уинсъм.

Продължиха вечерното пътешествие край река Хъдзън и накрая завиха право в Харлем, където започнаха придвижването към дома на Матилда Уинтроп, отбивайки се пътьом се във всеки бар.

Скоро подхванаха досущ като гимназисти ожесточен спор кой от двамата се е натряскал повече, привличайки враждебни погледи, провокирани не толкова от цвета на кожата, колкото в резултат от характерния за кварталните барове консерватизъм и от липсата на такъв в кръчмите, където изпитото количество алкохол е критерий за мъжествеността.

Пристигнаха у Матилда доста след полунощ. Достопочтената дама чу южняшкия акцент на Уинсъм и това й бе достатъчно. Повече не му проговори и се обръщаше изключително към Маклинтик. Слезе Руби и Маклинтик я представи на приятеля си.

Трясък, писъци и дълбок гръден смях отгоре. Матилда нададе вопъл и изтича от стаята.

— Тази вечер Силвия, приятелката на Руби, е много заета — поясни Маклинтик.

Уинсъм беше самото очарование.

— Хич да не ви пука, младежи — успокои ги той. — Старият чичо Руни ще ви закара където пожелаете, без да наднича в огледалото за задно виждане и ще играе ролята на възможно най-доброжелателен възрастен шофьор.

Това поободри Маклинтик. В начина, по който Руби държеше ръката му се усещаше напрегната вежливост. Уинсъм виждаше, че Маклинтик до полуда иска да избяга от града.

Отново шум отгоре, вече по-силен.

— Маклинтик! — долетя викът на Матилда.

— Трябва да поиграя на бияч-умиротворител — подхвърли той на Руни. — След малко се връщам.

И така Руни и Руби останаха сами в приемната.

— Мога да взема едно познато момиче — обяви Руни. — Мисля, че се казва Рейчъл Аулглас. Живее на 112-та Улица.

— Жена ти няма да бъде във възторг от това — Руби бърникаше нервно закопчалките на чантата си. — По-добре е с „триумфа“ да бъдем само аз и Маклинтик. Не ти трябват допълнително неприятности.

— Жена ми е гадна фашистка — внезапно избухна Руни. — Мисля, че би трябвало да знаеш това.

— Но ако вземеш…

— Просто искам да се махна от града, по-далеч от Ню Йорк, някъде, където се случва това, което очакваш. Защото тук ще си остана само с очакването. Ти все още си достатъчно млада. Нали всяко дете мечтае за нещо такова?

— Не съм чак толкова млада — прошепна тя. — Успокой се Руни, моля те.

— Ако не е Ленъкс, ще бъде някъде другаде, моето момиче. По-далеч на изток, например езерото Уолдън, ха, ха. Всъщност не. Сега там е обществен плаж и бостънските мърлячи (а те сигурно биха отишли на Ривиър Бийч, но там е препълнено от същите като тях безделници), та тези лумпени седят на камъните около езерото, оригват се, пият бира, която много хитро са прекарали край охраната, оглеждат преценяващо момичетата, ненавиждат своите жени и миризливите си деца, които скритом пикаят във водата… Къде да се дяна? Къде в целия Масачузетс, къде в цялата страна?