V. [bg]

— Косата не е истинска — обяви момчето. — Вижте. — И свали от главата на пастора дълга бяла перука.

— Това е Иисус! — възкликна едно високо момче. Върху голия череп бе татуирано двуцветно разпятие. Само първата от множеството изненади.

Две деца бяха клекнали до краката на жертвата и развързваха обувките. По онова време в Малта обувките бяха горещо желана плячка.

— Моля ви! — внезапно прошепна пасторът.

— Той е жив.

— Не той, а тя е жива, глупчо.

— За какво ни молиш, отче?

— Тя е сестра. Разрешено ли е на сестрите да се обличат като свещеници, сестро?

— Моля ви, отместете гредата — изстена сестрата-пастор.

— Гледайте, гледайте! — раздадоха се възгласи около краката на жената.

Децата вдигнаха едната от черните обувки. Тя беше с много дебела платформа и според мен невъзможна за носене. Отвътре представляваше точен отпечатък на дамски чехъл с висок ток. Сега видях подаващия се изпод черното расо матово златист чехъл. Момичета с възбуден шепот се възхищаваха от красивите чехли. Едно от тях започна да разкопчава катарамите.

— Ако не можете да отместите гредата, моля ви, извикайте някой да ви помогне — прошепна жената (вероятно с панически нотки в гласа).

— Ах! — прозвуча от другата страна.

Повдигнатият от децата чехъл се отдели заедно със стъпалото — изкуствено стъпало, протеза. Двете се извадиха лесно, с гладко приплъзване, като единен сегмент от някакъв механизъм.

— Тя се разглобява.

Жената, струва ми се, не забелязваше това. Навярно бе престанала да усеща каквото и да е било. Но когато децата поднесоха стъпалото към нейното лице, за да й го покажат, видях две сълзи да нарастват и се стичат от външните ъгълчета на очите й. Тя оставаше спокойна, докато децата снемаха расото и ризата, златните копчета за ръкавели във формата на животински нокти, плътно прилепналите към кожата й черни панталони. Едно от момчетата имаше краден щик на десантчик. Целият в ръждиви петна. Наложи се да го използват два пъти, за да свалят панталоните от нея.

Голото тяло изглеждаше удивително младо. Кожата бе гладка, чиста и здрава. Неизвестно защо бяхме възприемали Лошия Пастор като значително по-възрастен. В пъпната й вдлъбнатина проблясваше сапфир. Момчето с щика опита да изчопли камъка — не излизаше. Без да се замисля то заби върха на щика и няколко минути го въртя насам-натам, докато извади сапфира. Във вдлъбнатината започна да се събира кръв.

Останалите деца наклякаха около главата й. Едно разтвори устата й, друго извади от там комплект изкуствени челюсти. Тя изобщо не се съпротивляваше: само затвори очи и чакаше.