![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Защото не знаех за нея — отговори Инвидия с напрегнат глас. — Очевидно.
— Казахте, че сте била тук и преди.
— Дойдох да взема Исана с въздушна карета — отвърна Инвидия, — не да планирам инвазия.
За миг вордската кралица се втренчи в Инвидия, сякаш не беше разбрала каква е разликата, но после бавно кимна.
— Това трябва да е поредното разминаване между нашето и алеранското възприемане на нещата.
Инвидия скръсти ръце на гърдите си.
— Очевидно. Това не беше част от контекста.
Кралицата наклони глава.
— Но вие сте възнамерявали да завладеете Алера.
— Възнамерявах да я получа цялата — отговори тя, — но като застана начело на управлението й. Използването на военна сила никога не е било предпочитан от мен метод. И разбира се, имаше много малка вероятност някога да ми се наложи да атакувам тази отдалечена малка долина. С изключение на това, че мястото е подходящо за нападение на маратите, то няма никаква друга историческа стойност.
При тези думи Исана, която седеше на кроача до пленения Арарис, вдигна поглед и се усмихна. Вълна от гняв внезапно избухна от Инвидия, но тя бързо го овладя. Изгорената жена се обърна към кралицата и каза:
— Всеки миг, който прекарваме тук с нашите сили, без да правим нищо, носи усложнения.
— Те не са „нашите“ сили, Инвидия — поправи я кралицата. — А моите. Все още мислиш като алеранка. Моите войски няма да дезертират под заплахата от глад. Те няма да прехвърлят лоялността си на някой друг. Те няма да се поколебаят да се подчинят, нито да откажат да атакуват враг по моя заповед. Не се страхувай.
— Не се страхувам — каза Инвидия със студен глас.
— Разбира се, че се страхувате — каза Исана спокойно. — И двете сте ужасени.
Студените очи на Инвидия и извънземните на кралицата се обърнаха, за да я фиксират. Исана си помисли, че подобни очи приличат на оръжия, при това опасни оръжия. Освен това смяташе, че и самата тя има всички основания да се страхува. Но като се има предвид последните няколко дни, й беше все по-трудно да се отдаде на страха си. Може би в първите й дни на плен беше по-склонна да му се поддаде. Но сега… не. Тя наистина беше много по-загрижена от факта, че не се е къпала от дни, отколкото, че животът й скоро може да приключи. Ужасът беше отшумял, а тревогата беше стар спътник на всяка майка.
Исана кимна на кралицата с престорено уважение и каза:
— За първи път се сблъскахте с алерански сили, които наистина са подготвени да се изправят срещу вас, и получихте жесток удар. Разбира се, те не успяха да изпълнят напълно плановете си, защото вие сте безкрайно силни. Но дори и така долината оцеля и вие загубихте няколко хиляди свои воини. И те са готови да продължат да се бият. Тази битка ви изглежда безнадеждна, но въпреки това те стоят, бият се и умират… и това ви кара да се съмнявате: може би битката им не е толкова безнадеждна. И все пак не можете да видите как ще свърши всичко. Страхувате се, че сте пропуснали някои подробности, някои обстоятелства, някаква променлива, която може да наруши всичките ви внимателно обмислени уравнения — и това ви ужасява.
Исана се обърна към Инвидия и продължи.
— А вие. Почти ви съжалявам, Инвидия. Вие поне имахте своята красота. А сега дори тя я няма. Единственото убежище, което ви остава, вашата най-добра надежда, е да управлявате империя без бъдеще, империя на бездетните, стареещите, умиращите. Дори и да получите короната си, Инвидия, знаете, че никога няма да ви се възхищават, никога няма да ви завиждат, никога няма да бъдете майка — и никога няма да бъдете обичана. Тези, които оцелеят след тази война, за да ги управлявате, ще се страхуват от вас. Ще ви мразят. Предполагам, че ще ви убият, ако могат. И в крайна сметка дори няма да остане никой, който да помни името ви като проклятие. Вашето бъдеще, каквото и да се случи, е само дълго и ужасно мъчение. Най-светлият край, на който можете да се надявате, е бърза и безболезнена смърт — тя поклати глава. — Съжалявам ви, скъпа. Имам основателни причини да ви мразя, но вие имате съдба, по-лоша от всичко, което изобщо бих си представила, а още по-малко — да ви пожелая. Разбира се, че се страхувате.
Тя скръсти ръце в скута си и спокойно каза:
— А сега и двете се притеснявате, че научих толкова много за вас. За това кои сте. За това какво ви движи. И двете се чудите какво още знам. И как мога да го използвам срещу вас. И защо разкрих това, което знам, тук и сега. А вие, самотна кралице, се чудите дали не сте направила грешка, като ме доведохте тук. Чудите се какво е наследил Октавиан от баща си… и какво е наследил от мен.