Фурията на Първия лорд [bg]

— Във ваше отсъствие, като ваш заместник, да — веднага отговори Фиделиас. — В случай на загуба, капитане? Не за дълго.

Октавиан го погледна гневно.

— Защо?

— Защото канимите уважават Варг, а Варг уважава вас. Свободният алерански легион ви уважава, но ако не сте тук, те ще последват примера на Варг.

Принцепсът изсумтя и се намръщи. После попита:

— Искате да кажете, че трябва да посоча каним като заместник-командир на нашите сили?

Фиделиас отвори уста и отново я затвори. Той примигна, чудейки се какво да отговори.

— Вярвам, че… Варг би имал по-голям шанс да задържи силите заедно, отколкото Красус или някой друг от командната структура на Първи алерански.

— С изключение може би на Валиар Маркус — каза Октавиан замислено.

Фиделиас изсумтя.

— Да, разбира се, но това вече не е опция, нали?

Октавиан го гледаше спокойно и не каза нищо.

Фиделиас наклони глава, когато най-накрая разбра какво има предвид Октавиан:

— О, ваше височество. Не бихте го направили.

— Защо не? — попита Октавиан. — В крайна сметка само моята лична охрана и екипажът на Демос знаят истината за вас. Те могат да пазят тайна. И така, Маркус ще командва армията, докато тя се обедини с легионите, ще предава заповедите на Красус и ще бъде под наблюдението на маестрото — който, предполагам, все още е в недоумение защо не сте бил разпънат на кръст и оставен да бъдете погълнат от ворда.

— Самият аз понякога се чудя.

Лицето на Октавиан стана сурово.

— Правя с живота ви това, което смятам за нужно. Той ми принадлежи. Не го забравяйте.

Фиделиас се намръщи и леко наклони глава.

— Както желаете, милорд.

— Точно така — каза Октавиан с горчивина в гласа.

Фиделиас изучава за момент младия мъж и осъзна, че… принцепсът се разкъсва заради някакво решение. Обикновено той излъчваше увереност и решителност; Фиделиас никога не го беше виждал такъв, какъвто беше сега. Зад думите му витаеше несигурност, колебание: самият Октавиан не беше сигурен какви ще бъдат следващите му стъпки.

— Планирате ли да напуснете силите ни, сър? — предпазливо попита Фиделиас.

— В един момент това ще е неизбежно — спокойно отвърна Октавиан. — Ако не друго, ще бъда длъжен да осъществя личен контакт с легионите в Калдерон и в името на великите фурии се надявам този, който ги командва, да е имал достатъчно здрав разум да се вслуша в думите на чичо ми.

Фиделиас изсумтя.

— Но… не мислите, че ще бъде така.

Октавиан направи гримаса и каза:

— Някой трябва да командва хората, независимо какво ще се случи с мен. Ние трябва да убием вордската кралица и всички нейни граждани: и пленените, и доброволно помагащите й. По необходимост аз ще бъда в центъра на този конфликт. И… шансовете, изглежда, далеч не са в моя полза.