Фурията на Първия лорд [bg]

Когато Бърнард спусна ръката си, стотици „мулета“, подредени в редици зад стената, бяха задействани едновременно, изпращайки съдържанието на своите купи, десетки и десетки малки стъклени сфери, да прелети над стената. Те излетяха във въздуха и образуваха искрящ облак, който улавяше светлината на залязващото слънце и я хвърляше по земята в алени, оранжеви и златни проблясъци.

После огнените сфери удариха земята и се разбиха, освобождавайки стотици и стотици кълба от гладен огън, които се разпръснаха върху огромна площ.

— Кървави врани! — изкрещя близкият легионер.

Когато всяка група „мулета“ изстреля своите снаряди, огънят образува дълга криволичеща ивица. Смъртоносният товар на всяко „муле“ поглъщаше десетки и десетки врагове в зловещ огнен облак, разпрострял се върху площ от петдесет ярда. Дори се оказа, че „мулетата“ са разположени твърде близо едно до друго, тъй като имаше големи припокриващи се зони, където няколко сфери избухваха на почти едно и също място. Хиляди ворди загинаха в пламъците, а още хиляди бяха обгорени и осакатени и, полудели от болка, виеха и тичаха в кръг, атакувайки всичко, което се движи.

Амара се втренчи в случващото се в пълен шок, осъзнавайки, че току-що е видяла как светът се променя радикално и завинаги.

Този опустошителен удар по ворда беше нанесен не от величествен Върховен лорд. Нито от група граждани или рицари Аери, насочили гнева си към врага. Врани, това дори не беше резултат от стандартна битка на легионери. Това беше направено от устройства, произведени тук, в работилниците на холтърите от долината Калдерон. Повечето от хората, които ги управляваха, бяха обикновени холтъри — почти половината бяха деца и младежи, твърде млади, за да служат в легионите. Тези сфери, предназначени само за еднократна употреба, а не като дългосрочната функция на охлаждащите камъни за изстудяване на храна, също бяха направени в долината, като всяка от тях беше отнела вероятно час усилия от някой, надарен със скромни способности за призоваване на фурии, и много по-малко за някой с по-значителна дарба.

Каквото и да се случи, ако Алера оцелее след това нашествие, тя вече няма да може да се върне към това, което беше преди. Не и когато холтърите са притежавали силата на гражданите. Законите на Алера до известна степен защитаваха обикновените хора, но те бяха създадени предимно за защита на интересите на гражданите. Неведнъж алерански графове и лордове и дори върховни лордове се бяха сблъсквали с бунтове на гневни свободни хора — бунтове, неизбежно потушавани от превъзхождащата сила на гражданите. Това беше постоянен, неизменен факт от историята на алеранците. Гражданите управляваха именно защото имаха достъп до по-голяма сила от всеки свободен човек или от всяка група свободни хора.

Но всичко се промени в момента, в който холтърите от долината Калдерон нанесоха на врага удар, сравним по сила с мощта на Върховните лордове.