![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
В кошера се възцари тишина. Нито една от двете жени, на които говореше, не помръдна.
— Мислите ли, че бихме могли да пием горещ чай с вечерята тази вечер? — попита Исана с небрежен тон. — Винаги съм намирала чаша хубав чай за много… — тя им се усмихна: — успокояваща.
Известно време кралицата само я гледаше. После се обърна към Инвидия и изсъска:
— Няма да ви дам останалите призователи.
След това бързо излезе от кошера, размахвайки подгъва на оръфаната си рокля.
Инвидия я проследи с поглед, после се обърна към Исана.
— Луда ли сте? Имате ли представа какво би могла да ви направи? — тревожна светлина блесна в очите й. — Или какво мога аз да ви направя?
— Имах нужда тя да си тръгне — спокойно каза Исана. — Искате ли да се отървете от нея, Инвидия?
Изгорялата жена раздразнено посочи съществото, вкопчено в нея:
— Не мога.
— Ами ако ви кажа, че можете? — попита Исана със спокоен, почти беззвучен глас. — Ами ако ви кажа, че вордът притежава средство да ви излекува от всякаква отрова, да възстанови загубата на който и да е орган… дори да възстанови вашата красота? И че знам името на това средство и мога с доста голяма сигурност да предположа къде би могло да бъде намерено?
При тези думи Инвидия вдигна глава, след което издиша:
— Лъжете.
Исана спокойно протегна ръка към жената.
— Не лъжа. Вижте сама.
Другата жена се отдръпна от Исана, сякаш предложената ръка можеше да я отрови.
Исана се усмихна.
— Знам — каза тя спокойно. — Можете да се освободите от тях, Инвидия. Мисля, че е много възможно. Дори против волята на кралицата.
Инвидия вдигна брадичка. Очите й пламнаха, а белезите й се изкривиха в нещо, което приличаше на физическа болка. От нея се излъчиха вълни на ужасна надежда. Въпреки че се опитваше да ги скрие, Исана беше прекалено близо до нея, от твърде дълго време. Нищо не можеше да се скрие от нейните перфектно настроени сетива. Въпреки че й беше гадно да го прави, Исана спокойно се изправи и изчака тази надежда да накара другата жена да говори.
— Вие — изръмжа Инвидия — лъжете.
Исана бавно поклати глава, без да откъсва поглед от очите на другата жена.
— Ако решите да промените бъдещето си — каза тя спокойно, — аз съм тук.
Инвидия се обърна и изхвърча от кошера. Исана чу как ревящият вятърен поток я отвежда… оставяйки я сама в кошера. С изключение, разбира се, на стотината восъчни паяци, повечето от които бяха неподвижни, но не спяха. Ако пристъпеше към изхода, те веднага щяха да я наобиколят.
Исана отново приглади полите си и седна спокойно.
В очакване.
Глава 41
Фиделиас наблюдаваше как Красус повежда легионите и канимите при повторното превземане на Рива, докато Октавиан си почива от впечатляващото призоваване на фурии, което бе демонстрирал малко по-рано. Фиделиас беше впечатлен от младия антилански лорд. Очакваше Красус да се държи доста по-различно, когато командва еднолично. Очакваше нещо подобно на Максимус… от наследника на Рокус Антилус. Но Красус, изглежда, беше наследил най-добрите черти на кръвната линия на майка си, Дом Калар: хладна логика, интелигентност и изтънченост, привидно без да е заразен с мегаломанията, която излъчваха повечето от тези малки чудовища.
Разбира се, стилът на Красус невинаги беше перфектен, що се отнася до канимите. Офицер от техните сили, млад шуаранец, оспори авторитета на Красус още в първите часове, след което по-големият му полубрат Максимус незабавно демонстрира една от силните страни на Рокус — способността да прави безпогрешно и решително изявление.
Когато канимът хвана гърлото на Красус, Максимус го хвърли в стената на една сграда.
Това беше доста абсолютна форма на дипломация, макар Фиделиас можеше само да предположи, че Октавиан е повлиял до известна степен на Максимус: той хвърли шуаранеца в дървена сграда, а не в каменна. Очакваше се въпросния каним в крайна сметка да се възстанови от нараняванията си. Варг, с присъщата за канимите арогантност, отказа услугите на алеранските лечители, които Красус незабавно предложи.
Фиделиас все още недобре разбираше езика им, но коментарът на Варг беше нещо от рода на: „Твоята глупост ще убие по-малко добри воини, ако имаш време да помислиш за днешната си грешка, преди да ги поведеш“.