Фурията на Първия лорд [bg]

Октавиан прокара пръсти през косата си.

— Разбира се, че не. Това ще бъде добро начало. Но ще има сериозни последици за баланса на силите в обществото, които трябва да бъдат преодолени. Канимите вероятно ще се заселят тук и ще трябва да постигнем някакво взаимно разбирателство с тях, а свободните алеранци никога няма да подкрепят същите закони, които им позволяват да бъдат поробени. Да не говорим за факта, че…

Фиделиас тихо се прокашля.

— Млади човече, признавам, че вашите стандарти за победа са… поставени доста високо. Ако продължите в същия дух, каквото и да правите, то никога няма да е достатъчно.

— Само така е правилно — отговори Октавиан. — Нима убитите от ворда мъже и жени са само частично мъртви? Или са само технически мъртви? Или само юридически? Може ли някакъв компромис да върне поне част от тези животи?

Той поклати глава.

— Не. Никакви компромиси. Моят дълг пред тях и пред тези, които са все още живи, не изисква нищо по-малко от всичко, което мога да им дам. Да, стари войнико, стандартите ми са високи. Такива са и залозите. Те съответстват един на друг.

Фиделиас го погледна, после бавно поклати глава.

Гай Секстус излъчваше аура на абсолютен авторитет, персонална сила, която понякога заглушаваше чувството за здрав разум, за да предизвика желание за подчинение и подкрепа. Гай Септимус беше енергичен, целеустремен и интелигентен, винаги гледащ в бъдещето. Той можеше да вдъхнови хората да го следват, без да посочва убедителна причина, колкото и криволичещ да е пътят.

Но Октавиан… хората щяха да го последват и в устата на левиатан, ако го поиска от тях. И враните да го вземат, ако самият Фиделиас не беше един от тях. Упоритият лунатик със сигурност щеше да открие начин да ги изведе всички от другата страна, с пръстените и короните на погълнат кораб със съкровища, и някак си да излезе чист.

— Не мога да водя легионите и канимите — тихо каза Фиделиас. — Не и сам. Но… ако кажете на Варг волята си, тогава Валиар Маркус би могъл да служи като съветник на Красус, да бъде негов Майстор на лова. В такъв случай Варг би му дал шанс да разчита на собствените си заслуги. А аз бих го направлявал, доколкото мога.

— Познаваш канимите — каза Октавиан. — По-добре от всеки друг, когото имам — очите му блеснаха. — Мисля, че си прекарал известно време с Ша.

— Срещнах се с канима — спокойно отвърна Фиделиас. — Показа се като изключителен професионалист.

— А някога срещал ли си се с Храл?

— Не мисля, че задълженията ми като Първо копие някога са ме събирали с него, милорд.

— Хм — каза Октавиан с неочаквана усмивка, — доста разтегливо.

Фиделиас наклони глава, ъгълчето на устата му се изкриви в усмивка. Принцепсът се обърна към него и сложи ръка на рамото му.

— Благодаря, Маркус.

Фиделиас сведе глава.

— Милорд…

— Каквото и друго да сте направил — каза тихо Октавиан. — Аз ви видях. Поверих ви живота си, а вие ми поверихте своя. Видях как неуморно работите за Първи алерански. Видях как отдавате тялото и сърцето си на легиона, на своя народ. Отказвам да повярвам, че всичко това е уловка.