Фурията на Първия лорд [bg]

Бърнард наблюдаваше как поредният залп огнени топки прелита над стената и кимна одобрително.

— Велики фурии, получи се — каза той и дари съпругата си с бърза, яростна усмивка. — Тави каза, че ще работят, когато ми изпрати чертежите си.

— Кога беше това, напомни ми? — попита Амара.

Бърнард се почеса по брадичката, после небрежно опря лакти на зъбеца — като човек, клюкарстващ край каменна ограда. Амара знаеше, че тази поза е умишлена. Много често хората го гледаха, за да разберат настроението му, и сега той им показваше маска на спокойствие и пълна увереност.

— Три или четири месеца след Елинарх. Но ги бях забравил, докато Тави не ми писа за идеята си да използва огнени сфери в качеството им на снаряди за „мулетата“. Тогава поръчах на Джиралди да направи едно и да го тества, и сега…

Разпери ръце в знак на доказателство.

— Ти каза, че ще бъдат ефективни, но… — Амара поклати глава. — И идея си нямах колко.

— Знам — каза Бърнард.

— Това… Това може да промени всичко.

— Надявам се — с жар възкликна той. — Означава, че има какво да се променя.

Амара го погледна съсредоточено, докато погледът му се насочваше обратно към бойното поле. Той знаеше. Можеше да го види в лицето му. Знаеше какво представляват „мулетата“. Не сами по себе си, разбира се, а като символ на обединената сила на свободните хора на Алера. Сила, която сега, когато някой им беше показал как, можеше да смаже всичко по пътя си, ако е необходимо.

Битката ставаше все по-ожесточена. Гарганти, оборудвани с огромни кошници, пълни с камъни, се качваха по стените, за да доставят товара си на защитниците. Легионери с копия започнаха да отблъскват ворда, когато нападателите достигнаха до обсега на по-дългите оръжия. Понякога огнен рицар превръщаше отделни вордски воини в горящ и топящ се хитин, или рицар на земята просто ги караше да потънат в меката почва. Но те се държаха. Велики фурии, държаха се.

Поредният залп от огнени сфери изсъска над главите им, за да изсипе бушуващ огън върху главите на богомолките, когато земята се разтърси и се разнесе далечен звук — подобен на рев, идващ от някакъв огромен звяр, който предупреждава.

Амара обърна лице на север и видя огромната, мрачна сива планина, която се извисяваше там като някакъв невъобразимо огромен бастион, разположен да пази фланговете на легионите. Пред очите й облаци прах започнаха да се издигат от планината. Очевидно целият склон, обърнат към нея, се рушеше, създавайки гигантско свлачище, толкова огромно, че умът отказваше да го приеме.

Гънките на земята й попречиха да види всичко както трябва, но беше лесно да си представи какво се случва там. Вордът беше заобиколил края на втората стена, вероятно се е надявал да проникне в тила на легионите или дори да пробие до цивилните при стените на Гарисън. Но вместо това те бяха открили това, което всички жители на долината Калдерон научаваха още с прохождането си — че тази планина се нарича Гарадос и че тя не обича гости.