![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Фиделиас се извърна от него.
— Това едва ли има значение, сър.
— Има значение, ако аз кажа, че има значение — изръмжа Октавиан. — Враните да ме вземат, ако ще бъда Първият лорд, ще трябва да изясним…
Призоваването на земя докосна Фиделиас толкова фино, толкова приглушено, че той почти не му обърна внимание. Но замръзна на място и затвори очи, за да се съсредоточи върху земята под краката си.
Ето и второ. После и трето.
Всички се движеха в една и съща посока — към командната палатка в центъра на лагера.
— … и ако трябва да счупя всички черепи в Сената за… — Октавиан се намръщи. — Маркус?
Ръката на Фиделиас се премести към хълбока, където обикновено беше мечът му. И, разбира се, той не беше там.
— Сър — каза той с напрегнат глас, — в този момент под нас преминават множество земни призователи.
Октавиан примигна. Каквито и сили да притежаваше, той нямаше прецизността и осъзнаването, които идват само с дългогодишния опит. Той не усещаше нищо. Но още щом затвори очи за миг, се намръщи и изпусна яростно проклятие.
— Приятелите не се опитват да проникнат в лагер по този начин. Вордът контролира няколко граждани.
— Да, сър.
— Значи не можем да изпратим легионери. Ще бъде клане.
Той се „заслуша“ за момент, след което отвори очи.
— Насочват се към командването — кратко каза Октавиан. Само очите издаваха напрежението му. — Кайтай е там.
— Вървете — каза Фиделиас. — Аз ще доведа Рибките.
— Направете го — изстреля Октавиан и едновременно с това направи крачка встрани и се издигна във въздуха върху ревящ вихър.
Миг по-късно вече беше извадил меча си и нажежен до бяло пламък лумна по острието.
Фиделиас се обърна и хукна към центъра на лагера. Веднага започна да крещи заповеди, които отекваха дори над глухия рев на чудовищния вихър на Октавиан. На неговата възраст не беше нужно да прави подобно нещо, затова се опита да се съсредоточи върху положителното: поне не бягаше в пълна броня. И, слава на великите фурии, принцепсът не го взе да лети с него. Дори и така, някаква част от Фиделиас развеселено отбеляза, че той не просто следваше Гай Октавиан, без оръжие и броня, в устата на левиатан.
Той спринтираше.
Глава 42
Тави не знаеше колко призователи на земя са пленени и закичени с яки от ворда, но като се има предвид колко бързо Алера каза, че са поправили настилката на повредените пътища, това бяха или много граждани с малко талант, или няколко много силни призователи. Така или иначе Кайтай беше в командната палатка, предотвратявайки търканията между братята Антилан и канимите, и между командния състав на Първи алерански и маестро Магнус, без да знае, че врагът се приближава.
Тави се гмурна към командната палатка, което беше опасна маневра, когато се лети толкова ниско, но успя да намали скоростта и да кацне на около двадесет фута от входа, без да счупи крак или да изкълчи глезен, след което незабавно пренасочи въздушния си поток, за да улови командната палатка и да я откъсне от колчетата й като огромно хвърчило. Десетината души в палатката, командири и стражи, както алеранци, така и каними, се изправиха на крака. Половината, включително Кайтай, вече бяха извадили мечовете си от ножниците.
— На оръжие! — извика Тави с гръмотевичен глас преди още стражите или командирите в палатката да реагират.
Той хукна към палатката, мечът в ръката му разпръскваше искри, които заплашваха да запалят кървавочервеното му наметало, и извика:
— Вражески земни призователи атакуват отдолу!
— О, враните да ги отнесат — раздразнено изсумтя маестро Магнус. Той събра дългата си туника и разкри бледи тънки глезени, когато скочи върху дървения стол. — Що за нелепа глупост.
— Къде? — отсече Кайтай, отстъпи на няколко крачки от останалите и се огледа.
Тави насочи мислите си към земята под себе си. Колкото и сръчно да се промъкваха, неговият полет до командната палатка беше далеч по-бърз и той почувства първият нападател да се приближава на няколко ярда от него. Вместо да отговори, той спря, направи две бързи крачки и, добавяйки към своята сила тази на земна фурия, потопи пламтящото острие в почвата точно под себе си. Острието достигна целта, макар че той можеше да прецени това само по внезапните потрепвания, преминали от стоманата към ръката му, подобно на извиващото движение на риба, уловена на куката, което преминава към ръката на рибаря. Той с лекота изтегли меча си и нанесе нов удар, само на няколко инча от първия.