![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— О, велики фурии — прошепна тихо.
— Знаете ли, графиньо — каза Атис, — чия идея беше да се представя за мишена там, в Рива? Сам и уязвим, за да примамя Инвидия или кралицата? — изтощената му усмивка все още приличаше на лъвска. — Разбира се, той не го изрази така.
— Той ли беше? — тихо каза Амара.
— Да, представи всичко толкова неуверено, че трябваше да се замисля за момент, за да си припомня, че това не е моя идея — той отново се закашля, въпреки че нямаше сили за това. — Разбира се, вече никой не може да каже със сигурност. Но мисля, че малкият мъж ме уби. Не владееше силни фурии и…
Той се закашля и се засмя — и двата звука бяха сухи и немощни.
— Може би затова настоя да наблюдава случващото се тази сутрин, когато изпрати Антилус и останалите да разпалят огъня. Защото знаеше, че предложението му има такава сила.
Атис махна с ръка към осакатеното си тяло.
— Може би защото се чувстваше виновен, виждайки резултатите от действията си.
— Или може би не е бил манипулатор и убиец, а просто лоялен слуга на Империята — каза Амара.
Крива, горчива усмивка се появи на устните му.
— Не е задължително двете да се изключват, графиньо.
— Той не трябваше да е там. Никога не е бил обучаван за войник.
— Във война като тази, графиньо — каза Атис много тихо, — няма цивилни. Само оцелели. Добри хора умират, въпреки че не го заслужават. Или може би всички ние го заслужаваме. Или може би никой не го заслужава. Няма значение. Войната с нищо не е по-добра към хората от смъртта.
Той замълча за миг, после продължи:
— Той беше по-добър от мен. Той беше добър човек.
Амара наведе глава и примигна от внезапно появилите се сълзи.
— Да. Беше.
Той вдигна слабата си ръка и й махна.
— Вървете. Имате много работа.
Вордът пристигна около четвърт час след като Амара излезе от залата. Прозвучаха тръби. Легионерите бяха в готовност, когато инженерите приключиха със затварянето на портите в стените, така че всичко стана една гладка повърхност от плътен гранит. Сега тя стоеше до Бърнард на кула, десет фута по-висока от стената. Подобни отбранителни кули бяха разположени на всеки сто ярда по протежение на цялата стена, която се простираше на разстояние почти три мили.
Куриер се гмурна към кулата, предизвиквайки за кратко малък вихър, и поздрави.
— Граф Калдерон, сър.
Бърнард не откъсна очи от терена пред себе си.
— Докладвайте.
Младият мъж стоеше и примигваше неуверено.
Амара въздъхна и му махна да се приближи. Той направи няколко колебливи крачки по-близо.
— И така — каза Амара, щом младежът премина през създадения от нея въздушен щит, така че вражеските призователи да не могат да подслушат заповедите на Бърнард. — Сега чувате ли?
— О — каза куриерът и се изчерви. — Да, госпожо.
— Докладвайте — каза Бърнард със същия тон като преди.
Младежът изглеждаше леко паникьосан.
— Капитан Майлс изразява почитанията си, сър, и съща така има значителна вражеска сила, която се придвижва на север, за да заобиколи края на стената.
— Хм — каза Бърнард. — Благодаря ви.
Очите на младия мъж се разшириха.
— Хм? Сър? Капитан Майлс се страхува, че врагът ще пробие фланга ни. Там има почти четвърт миля открита земя между края на стената и началото на планината.
— И какъв е проблемът?
— Сър! — възрази пратеникът. — Стената не е завършена, сър!
Бърнард оголи зъби във вълча усмивка. В този момент водещите редици на ворда се подравняваха и се подготвяха за атака.
— Стената е точно това, което трябва да бъде, синко.
— Но, сър!
Бърнард направи пауза, за да хвърли строг поглед на младия мъж.
Куриерът видимо се сви.
Бърнард кимна.
— Върнете се при капитан Майлс, предайте му почитанията ми и го информирайте, че трябва да стои в готовност. Има съюзнически контингент, който ще го подкрепи веднага щом възникне необходимост — той замълча и погледна младия мъж. — Свободен сте.
Куриерът преглътна, отдаде чест и се гмурна отстрани на кулата. Призова вятърен поток точно преди да удари земята, след което се понесе на север.