Мозайка от убийства [bg]

Не исках да замесвам Андреас в това. Върнах се към темата за Чарлс.

— Не виждам причина да реши да се раздели с теб — казах аз.

В действителност говорех не толкова на нея. Говорех на себе си, като се опитвах да открия някакъв смисъл в случилото се. Наистина. Не ми беше трудно да си представя Чарлс да си изпусне нервите по начина, по който ми беше описала — но не и с нея. Джемайма беше третата му секретарка от три години насам и аз знаех, че я харесваше. Първо беше Оливия, която го ядосваше. След това беше Кат, която винаги закъсняваше. И на третия път беше извадил късмет — така казваше. Джемайма беше трудолюбива и работеше ефикасно. И успяваше да го разсмива. Как така изведнъж си беше променил мнението за нея?

— Не знам — каза тя. — Последните седмици не бяха лесни за него. Когато излязоха рецензиите за онази книга, „Едноръкият жонгльор“, той много се ядоса — а освен това не беше много доволен и от „Мозайка от убийства“. И се притесняваше за дъщеря си. Честно ти казвам, Сюзан — правех всичко по силите си, за да му помогна в този момент, но той просто имаше нужда да се развика на някого, и аз му попаднах пред очите. Лора роди ли вече?

— Да — отговорих аз, макар че всъщност не знаех. — Не съм разбрала дали е момче или момиче.

— Е, поздрави я от мен.

Поговорихме си още малко. Джемайма работеше на половин ден, помагайки на майка си, която беше адвокат. Мислеше да прекара зимата във Вербие, в Швейцарските Алпи. Беше запалена по сноуборда и смяташе, че ще може да си намери работа в някой хотел. Но аз не я слушах внимателно. Искаше ми се да се обадя на Андреас. Искаше ми се да разбера защо ме е излъгал.

Вече се разделяхме, когато ми хрумна още една мисъл. Припомних си нещо, което ми беше казала по-рано.

— Ти спомена, че Чарлс не е бил доволен от „Мозайка от убийства“ — казах аз. — Какъв беше проблемът?

— Не знам. Не ми каза. Но определено беше ядосан от нещо. Помислих си, че може би книгата не е хубава.

— Но той все още не я е бил прочел.

— Така ли? — попита изненадано тя.

Явно вече бързаше да си тръгне, но аз я спрях. Това също беше необяснимо. Алан беше предал новата си книга, след като Джемайма беше напуснала издателството. Беше я дал на Чарлс в клуба на „Айви“ във вторник, на 27 август — вечерта на същия ден, в който, както се оказваше, Андреас беше отишъл да се види с него в издателството. Аз се бях върнала в Лондон на двадесет и осми и бях открила разпечатания ръкопис, който ме чакаше на бюрото ми. И двамата го бяхме прочели през почивните дни — през същия уикенд, в който Алан беше намерил смъртта си. От какво тогава не е бил доволен Чарлс?