Колието на кралицата

Тук е уместно да представим на читателя това ново лице. Господин Дьо Калон беше умен човек, дори много умен за поколението от втората половина на века; донякъде чувствителен и едновременно много разсъдлив, той имаше своя дял в нещастието, надвиснало над Франция. Общият държавен интерес бе и негов личен интерес, затова той казваше като Луи XV „след нас потоп“ и търсеше красотата до последния си ден.

Като царедворец той знаеше всичко. Както пчелата кръжи около растенията, богати на ухания и сокове, и той обсипваше с ласкателства жените, надарени с ум, богатство и красота.

Господин Дьо Калон умееше да обобщава впечатленията, получени при разговори с различни събеседници, били те жени или мъже. Той умееше да мечтае с Русо, да осмива с Волтер, да разсъждава с Дидро, да преценява с Д’Аламбер. Накрая той беше доста силен, за да си позволи открито да се присмива на Некер75 заради неговата известност.

Отчетът на умния и задълбочен господин Некер бе публикуван и разясняваше финансовото състояние на Франция. Калон, след като огледа от всички страни отчета, успя да го направи за смях дори в очите на кралицата и краля, които се страхуваха най-много — името на Некер ги караше да изтръпват, те не бяха свикнали да слушат как се отправят подигравки от един изискан държавник, винаги в добро настроение, който, вместо да отговори на въпросите как се изразходват огромните суми, се задоволяваше само да подхвърли: „Защо да се доказва, когато нищо не може да се докаже?“

В действителност Некер бе доказал само едно — невъзможността да управлява финансите. Господин Дьо Калон прие тази длъжност като много лек товар за своите плещи и още в първите минути, може да се каже, се огъна под него. Какво искаше господин Некер? Реформи. Частичните реформи ужасяваха всички. Малко хора щяха да се възползват от тях. Облагодетелстваните печелеха малко, а другите губеха, и то прекалено много. Когато Некер искаше да разпредели точно данъка — под това разбираше да бъдат обложени с данък и земите на знатните, и доходите на духовенството — той посочваше твърдо, че една революция е невъзможна. Некер разграничаваше отделните групи в нацията и предварително я правеше слаба, докато трябваше да се съсредоточат всички сили, за да се стигне до общ обновителен напредък.

Тази цел на Некер привличаше вниманието и едновременно ставаше неизпълнима по простата причина, че привличаше внимание. Да се говори за една засягаща злоупотребите реформа пред хора, които не искат тъкмо тези злоупотреби да бъдат осъдени, означава да очакваш съпротивата им, нали? Трябва ли да се предупреждава неприятелят за часа, когато ще бъде нападнат?

Точно това Калон беше разбрал. В това отношение той беше по-верен приятел на нацията, отколкото женевеца Некер, по-благосклонен приятел, нека си го кажем, по отношение на извършените дела, защото, вместо да предвижда неизбежното зло, той ускоряваше избухването на катастрофата. Планът му беше смел, колосален и сигурен, задачата му беше за две години да доведе до банкрут краля и благородниците, нещо, което се бавеше вече десет години. След банкрута можеше да се каже: „Сега, богаташи, плащайте за бедните, защото те са гладни и ще разкъсат всички, които няма да ги нахранят.“