Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
След пристигането си на кораба капитан Крозе изпратил веднага лодка на острова Моту Аро. Един отряд войници останал да спи там, а болните били пренесени на корабите.
На другия ден бил изпратен още един отряд, за да засили поста. Трябвало островът да бъде прочистен от диваците и да продължи пълненето на цистерните с вода. Селото в Моту Аро имало триста жители. Французите го нападнали. Били убити шест вожда, останалите туземци били прогонени с щикове, а селото опожарено. При все това „Кастри“ не можел да отплава без мачти и Крозе, принуден да се откаже от дърветата на кедровата гора, трябвало да се задоволи с наставени мачти. Запа-сяването с вода продължавало.
Изтекъл цял месец. Диваците се опитвали на няколко пъти да превземат острова Моту Аро, но не успели. Щом пирогите им наближавали корабите, оръдията ги разбивали.
Най-сетне работите били завършени. Оставало да се разбере дали не е останал жив някой от шестнадесетте жертви и да се отмъсти за убитите. Лодката, натоварена със значителен отряд офицери и войници, тръгнала към селото на Такури. При нейното наближаване коварният и подъл вожд избягал, наметнат с шинела на капитан Марион. Колибите на селото били внимателно претърсени. В колибата на Такури бил намерен човешки череп, който бил наскоро сварен. По него личали още отпечатъци от зъбите на канибала. Един човешки бут бил набучен на дървен шиш. Намерена била една риза с окървавена яка, в която познали ризата на Марион, после дрехите, пистолетите на младия Водрикур, оръжията на лодката и куп разкъсани дрехи. Малко по-далече, в друго село, били намерени изчистени и сварени човешки вътрешности.
Тези неопровержими доказателства за убийство и човекоядство били събрани и останките почтително погребани. След това селата на Такури и неговия съучастник Пики Оре били изгорени. На 14 юли 1772 година двата кораба напуснали тия злокобни места.
Такова било нещастието, за което трябва да си спомнят всички пътешественици, стъпващи на новозеландския бряг. Неблагоразумен е онзи капитан, който забравя тия уроци. Новозеландците са винаги коварни и жадни за човешко месо. В това трябвало да се убеди и Кук по време на своето второ пътуване през 1773 година.
И наистина лодката на един от неговите кораби, „Авантюр“, командуван от капитан Фюрно, слязла на 17 декември на брега за треви и не се върнала вече. В нея имало един мичман и девет моряка. Разтревожен от това, капитан Фюрно, изпратил поручик Бърней да търси лодката. Достигнал мястото, където слезли другарите му, Бърней намерил, както сам казва, „една картина на клане и варварство, за която е невъзможно да се говори без отвращение. Главите, червата и дробовете на мнозина от нашите хора бяха разхвърляни по пясъка, а наблизо няколко кучета разкъсваха други подобни останки.“
За да приключим с този кървав списък, трябва да добавим и кораба „Брадърс“, нападнат от новозеландците в 1815 година, и избиването в 1820 година на целия екипаж на „Бонд“ с капитан Томпсън. И най-сетне на 1 март 1829 година в Уалкитаа вождът Енараро ограбил английския двумачтов кораб „Хоз“ от Сидней. Ордата му канибали убила няколко моряци, опекла труповете им и ги изяла.
Такава беше Нова Зеландия, към която отиваше „Мъкуори“, ръководен от капитан пияница и тъп екипаж!
Глава IV
ПОДВОДНИТЕ СКАЛИ
Мъчителното пътуване продължаваше. На 2 февруари, шест дена след тръгването. „Мъкуори“ все още беше далече от бреговете на Окленд, макар че вятърът беше попътен и се поддържаше в югозападна посока. Пречеха обаче теченията и корабът едва се движеше. Морето, мрачно и бурно, го клатеше, корпусът му пращеше и той се издигаше мъчно над вълните. Лошо опънатите крепители поддържаха слабо мачтите, които се клатеха силно при всяко накланяне на кораба.
За щастие Уйл Халей като човек, който не бърза, бе поставил малко платна. Иначе мачтите щяха веднага да се строполят. Джон Манглс се надяваше, че това лошо „корито“ ще се дотът-ри до брега без приключения, но страдаше, че спътниците му пътуват при такива лоши условия на този кораб.
При все това леди Елена и Мери Грант не се оплакваха, макар че непрекъснатият дъжд ги принуждаваше да седят в рубката, където много ги измъчваха липсата на въздух и клатенето на кораба. Затова понякога, без да обръщат внимание на дъжда, те излизаха на палубата и оставаха там, докато неудържимият порив на вятъра ги принудеше да слязат отново в тясната рубка, пригодена по-скоро за стоки, отколкото за пътници и още по-малко за пътнички.